Илия Лингорски
Член на УС на БНБ, Заместник-министър на финансите (2003-2005 г.)
Въвеждането на валутния борд и неговото значение
Моята тема е като че ли най-малко апелираща към емоциите, а още по-сложно е когато трябва да го направиш след Соломон Паси, но ще се постарая по-скоро да си припомним едни изключителни събития, в които много от вас бяхте съучастници преди 25 години и което е основополагащо за всички транзакции и за всяко нещо, което вършим днес в ежедневния си живот, макар и да го приемаме за даденост и нещо, което винаги е съществувало.
Политическата идея за валутния борд беше заложена още с декларацията от 4 февруари 1997 година. На този ден, президентът Стоянов отказва да приеме мандата на БСП за съставяне на втори кабинет с техен премиер господин Добрев. В същия ден, Президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност.
Освен че чак тогава Българската социалистическа партия прави отказ да продължи напред с мандата за създаване на правителство, президентът изисква в този момент в декларацията, която се подписва, да бъде включен и текст за провеждането на преговори с международните финансови институции. Страната има отчайваща нужда от финансова подкрепа от Международния валутен фонд и международните финансови институции, тъй като фактически животът е разтърсен от незапомнена криза. Президентът Петър Стоянов е убеден, че колкото е важно политическото омиротворяване на страната, толкова е важно и незабавното започване на преговори за икономическото и финансово възстановяване на страната, което може да стане само на базата на смели, болезнени, но нужни реформи. Трябва да запомним нещо много важно: по това време няма парламент, няма редовно правителство – има единствено и само служебен кабинет, воден от премиера Стефан Софиянски, който е сред нас днес.
След разрешаване на политическата криза президентът Петър Стоянов има абсолютен рейтинг над 90%, пълна обществена подкрепа и се явява единственият държавник, който може да прокарва политически и икономически реформи. Екипът на служебното правителство повежда срещи с президента на Световната банка, с изпълнителния директор на Международния валутен фонд, Мишел Камдесю. И всички те чуват едно-единствено послание от двете финансови световни институции, а именно: България няма институционален политически гарант за въвеждане на валутен борд и за отпускане на заема, от който страната има отчайваща нужда. Единственият гарант е Вашият президент. Той има 5 годишен мандат и безпрецедентно доверие сред народа.
Естествено, че паричният съвет има предистория към този момент. Още в края на 1996 г., заедно с редица други финансисти и водещи икономисти в България, Красимир Ангарски е поканен в Народното събрание за обсъждане на тази смела парична реформа, но въпреки неговото твърдоглавие, повечето гласове по онова време са против. Основният аргумент е, че страната ще загуби съществена част от суверенитета си. Дори Съюзът на демократичните сили, фактическа сила към онзи момент, все още не подкрепя тази идея. Външните съветници на президента Стоянов в началото на неговия мандат през 1997 г., сред които са всеизвестните на цялата наша аудитория американски професори Стив Ханке и Джефри Сакс и доста други видни международни икономисти настояват валутата ни да бъде вързана към американския долар като основа на паричния съвет, както наричаме днес валутния борд.
Петър Стоянов е против по една много ясна за времето си причина: желанието на обществото и страната ни и неговото като президент е присъединяването на България към Европейския съюз, интегрирането на страната ни към европейската икономика и търговия. Създадена е работна група. Президентът Стоянов назначава Красимир Ангарски за министър без портфейл, с основната цел да започне работата по подготовката за въвеждането на валутния борд в бъдещото Народно събрание, което ще бъде избрано. Тази работа е приключена за 45 дни с активна помощ от Международния валутен фонд. Разработени са всички проекти, проектозакони за БНБ и цялата нормативна база, които очакват избирането на Народното събрание.
Активни помагащи в процеса са и представилите на Международния валутен фонд. Служебното правителство предава на редовно избрания кабинет на ОДС, цялата документация, цялата дебела папка с проекти, закони за въвеждане на валутния борд. Тогавашният премиер Стефан Софиянски е един от хората, които представят всичко това пред съответните комисии и пред Народното събрание. Заложена е не просто реформа, а основата на коренна промяна на финансовата система и на икономическия климат в България, защото за 7-те години след падането на Берлинската стена, българската икономика продължава неконтролируемо да се руши и рухва. Слава Богу, нашите деца днес не помнят това нещо. Преживяхме хиперинфлация, която надмина 300-550% през 1997 г..
След въвеждането на валутния борд отчетохме инфлация под 2%. Днес, сблъсъкът с инфлацията е толкова горещ въпрос в медиите, но днес говорим за нещо различно от това, през което трябваше да преминем тогава като общество. Именно заради икономическите предизвикателства тогава трябваше да бъде взето това смело решение.
През периода на 2003-2005 г. беше привилегия да служа като заместник-министър на финансите и ръководител на държавното съкровище, заедно със Соломон Паси, в кабинета на премиера Сакскобургготски. Тогава страната ни постигна статута на функционираща пазарна икономика от Европейската комисия и за първи път получи инвестиционен кредитен рейтинг. Причината за това е котвата, за която уверено се държахме и ревностно пазихме. Това беше котвата на валутния борд. През 2004 г., на 25 ноември, само няколко месеца преди подписването на договора за присъединяване, правителството и Българската народна банка подписаха споразумение, с което се ангажират независимо кой е кабинетът в момента и състава на управителния съвет на народната банка, режимът на паричния съвет, на валутния борд да бъде запазен при влизане на страната в еврозоната и при въвеждане на европейската валута като национална, и то в съотношението, в което е въведен валутният борд. Днес всичко това е факт, много от тези неща отдавна са факт и продължават да бъдат сигурна котва за обществото ни. Ако можем да говорим с увереност за следващите 25 години, то е именно, защото като нация успяхме да излъчим това лидерство, каквото беше това на Петър Стоянов, да подкрепим това лидерство и да се обединим около избора, който той трябваше да направи и направи по това време за големите приоритети на страната ни, а именно членството ни в НАТО и въвеждането на валутния борд.
На тази основа идва и следващата голяма цел на страната ни: въвеждането на еврото като национална валута.
Днес всичко това ни изглежда съвсем естествено – даденост, която едва ли някой може сериозно и аргументирано да подложи на съмнение. Но преди 25 години това не беше даденост. Това беше много труден избор с много неясноти, с много сложна перспектива и това естествено беше цивилизационен избор. Не случайно, 25 години продължаваме да го следваме и да черпим ползите. И някой в онзи момент трябваше да направи този избор и да води другите, за да се обединят около него. Днес честваме именно него. Благодаря Ви, господин Президент!
Честит Рожден Ден!
