A- A+ Принтирай

Речи

Реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 23.04.1997

Изказване на президента на Република България Петър Стоянов пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург, 23 април 1997 г.

Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми госпожи и господа Парламентаристи,

Позволете ми преди всичко да благодаря на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа госпожа Лени Жишер за предоставената ми възможност да говоря днес пред вас – парламентаристите от цяла Европа. Приех тази покана като висока чест и се лаская да мисля – като признание за усилията, които палага моята страна в последните месеци да компенсира своето изоставане през последните няколко години. Приех тази покана и като едно предизвикателство – предизвикателство в рамките на това кратко изложение да се опитам да убедя вас, парламентаристите от цяла Европа, че България вече не е същата. И затова идвам тук с гордостта на европеец, който посещава Страсбург – символа на нова обединена Европа, символа на историческото помирение на нашия континент.

Идеята за обединена Европа не е от днес, но прекрасното на идеите е, че дори когато не се осъществяват докрай, те продължават да живеят в стремежите на следващите поколения. Именно идеята за обединението на Европа е в основата на създаване на Съвета на Европа след Втората световна война. Единствено замислена като организация на всички европейски държави, едва след падането на Берлинската стена се възроди възможността ца създаване на истинска, възродена, нова обединена Европа. Съветът на Европа започна осъществяването на своето призвание и се превърна в един от първите «институционални мостове», свързващи двете доскоро разединени части на нашия континент.

Като президент на Република България, аз се гордея, че моята страна е член на Съвета на Европа, че пое по пътя на демокрацията и че свързва началото на този свой път тъкмо с пълноправното членство в Съвета на Европа през 1992 година.

Гордея се, че още с влизането си в Съвета на Европа България активно се включи в неговата дейност. За това свидетелстват и българските инициативи, някои от които набелязаха нови насоки за сътрудничество между държавите-членки. Тук на мога да не отбележа инициативата за застроената околна среда, във връзка с която бе включен и отделен текст във Виенската декларация от 1993 година. Не мога да не спомена и Проекта за насърчаване на сътрудничеството между крайдунавските страни, от който, както ни е известно, бе инициирана работата на ПАСЕ върху «Европейската харта за Дунавския басейн».

Уважаеми госпожи и господа,

Радостен съм да спидаля пред Вас, че само три дни след предсрочните парламентарни избори в България, моята страна безвъзвратно направи своя избор в полза на демокрацията, на реформите, и в крайна сметка – в полза на Европа. Изминалите няколко месеца бяха от историческо значение за България и за развитието на демократичния преход и нас. Най-после беше сложен край на политиката на имитация. На политиката на имитация на реформи, защото в икономиката на пръв поглед пазарните субекти бяха налице, но правилата, които бяха заложени, на практика задушаваха свободния пазар чрез една извъникономическа принуда. За съжаление корупцията през тази години стигна непознати дотогава размери. В областта на външната политика прокламираната на думи европейска и атлантическа интеграция остана сам в сферата на пожеланията и на дело изостанахме от другите страни от бившия социалистически блок, с които след падането на Желязната завеса стартирахме заедно. И с изключение на едногодишното управление на демокартичните сили през 1991-92 година, тези тенденции за съжаление останаха доминиращи до януари тази година.

Волята за промяна във всички сфери на обществения живот – в политиката, в икономиката, в областта на политическия морал дори, доведе не само до мирна смяна на властта чрез президентски и предсрочни парламентарни избори, но и доведе до формирането на нов обществен договор между управляващите и народа на България. Тежките и непопулярни реформи, които предстоят на моята страна, могат да бъдат преодолени само с непрекъснат, ясен и почтен диалог между хората, които правят тези реформи – изпълнителната власт на България, и българския народ, който трябва да плаща тяхната немалка социална цена.

Оптимизмът ми, че този път реформата ще успее, се дължи на постигнатото на 4 февруари т.г. споразумение между всички политически сили, представени в парламента, включително и Българската социалистическа партия, която на този ден се отказа от своя мандат да състави правителство. Това уникално за най-новия политически живот на България споразумение включва един минимален консенсус за цялостна подкрепа на днешната българска реформа. А това значи подкрепа на една бърза, ясна и прозрачна приватизация, подкрепа за мерките, които ще доведат до банкова и финансова стабилизация; подкрепа на мерките, които целят да ограничат корупцията и престъпността в страната; подкрепа на мерките, целящи да бъде възстановена час по-скоро собствеността върху земята и да бъдат създадени условия, щото българските селяни да се заемат с този изключително традиционен за България земеделски труд. И в края на краищата всички тези компоненти на реформата трябва да направят от България една привлекателна страна за чуждестранните инвеститори, за които следващият български парламент трябва да подготви и една по-добра законодателна база.

Уважаеми госпожи и господа,

Новината, оптимистичната новина, която мога да заявя днес пред вас е, че както никога, обществените настроения в България са в подкрепа на тази реформа. Независимо от големите трудности, които ще срещнем по своя път, както никога досега българският народ е сигурен в едно: реформата щ е бъде и тежка, и болезнена, но друг път за излизане от днешната българска икономическа ситуация ние не виждаме.

Сега сме твърдо решени да скъсаме с колебанията на миналото и да наваксаме пропуснатото. И както никога за моята страна днес важи финалът на Езоповата басня: «Hic Rhodus, hic salta!” – „Тук е Родос, тук скачай!”.

И ми позволете още веднъж да дефинирам съвсем ясно от тази трибуна, че България направи и своя решителен избор в полза на пълното интегриране в структурите на евроатлантическата общност. Около тази идея днес е обединено българското общество. България се стреми да бъде достоен партньор на всички европейски държави и свързва своето европейско бъдеще с пълноправно членство в ЕС, НАТО, ЗЕС.

Европа трябва да се превърне в единно пространство на сигурност във всички сфери – военно-стратегическата, политическата, социалната, икономическата, екологичната и култураната. И съм дълбоко убеден, че България, която е традиционен партньор на държавите от югоизточната част на нашия континент, ще даде своя достоен европейски принос. Но „отворената врата” на Европа не бива да остане само красива метафора. Разрушената Берлинска стена не бива да се замества от нови, независимо как ще бъдат наречени те. Защото нищо на обезсърчава така, както липсата на доверие и перспектива.

Българският народ, културно и географски, винаги е принадлежал на Европа. Ние, българите, винаги сме били част от Стария континент културно и географски винаги сме били част от тази Европа. Сега твърдо сме решени да направим и следващата крачка – да се присъединим към европейския жизнен стандарт, колкото много труд и усилие да ни коства това.

Уважаеми госпожи и господа,

Бих искал също така да ви уверя, че ще използвам докрай своите конституционни правомощия, за да бъда гарант за правата на човека на всички български граждани, както и гарант срещу всякаква поява на расова нетърпимост, ксенофобия или антисемитизъм. Впрочем, радвам се да заявя, че всички български политически сили днес изповядват това верую. Считам, че продължение на традиционната, исторически сложената толерантност по времето на Втората световна война беше спасяването от страна на българския народ на всички български евреи, живеещи на територията на страната.

Смяната на имената на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим бе една от най-срамните страници в най-новата история на България. Българският народ и тогава, и по-късно, не прие това издевателство. Не случайно, от самото свое организиране, българската опозиция тогава застана категорично зад защитата на правата на българските турци. Радвам се да заявя пред вас, че днес това е една рана, която заздравява и може би за това заздравяване допринесе активното участие на българските турци в управлението на България, в българския политически живот.

Самият аз, ако ми позволите нещо лично, съм израсъл в древния български град Пловдив, в който от векове наред съжителстват и българи, и арменци, и евреи, и гърци, и турци, и цигани. И в този „град на толерантността” всъщност може най-ярко да се види малкият, умаленият модел на българската толерантност.

Уважаеми госпожи и господа парламентаристи,

Бих искал да ви уверя, че аз особено високо ценя ролята, която ПАСЕ има в рамките на Съвета на Европа. ПАСЕ наистина е уникален форум за размяна на мнения, за дискусии и съвместни действия на парламентаристи от всички страни на Европа, една уникална лаборатория за нови идеи. И още нещо, което за мен е изключително важно: за народните избраници от нашита страни в преход от  новите демокрации Парламентарната асамблея се превърна в – колкото и шаблонно да звучи вече това – в истинска „школа за парламентаризъм”, и в истинска „школа за демокрация”.

Като „школа за демокрация” ще си позволя да назова и Съвета на Европа, който има своето достойно място в българската външнополитическа доктрина. Бихме искали да влеем усилията си в общите усилия за изграждане на единно европейско правно пространство, където ръководещи са принципите на демокрацията и са гарантирани основните свободи и права на всички граждани, включително правото да бъдеш различен, правото на многообразие на културите.

Първата среща на държавни и правителствени ръководители на страните-членки на Съвета на Европа във Виена през 1993 година определи призванието на организацията в променените условия на обединяваща се Европа и в навечерието на 21 век с понятието „демократична сигурност”. Демократичната сигурност съдържа разбирането за изграждането на стабилни демократични форми на управление във всички европейски държави както и гарантирането на правата на човека и основните свободи, включително защитата на правата и свободите на всеки гражданин, независимо от неговата етническа и религиозна принадлежност. Точно тя – „демократичната сигурност”, е един от основните елементи на системата от гаранции за сигурност и стабилност в нашия общоевропейски дом.

Съветът на Европа успешно изпълнява мандата на Виенската среща. Днес обаче, на прага на третото хилядолетие, изглежда е дошло времето да се отиде и по-напред.

Организацията е в процес на завършване на своето разширяване. Този процес обаче ще достигне своята естествена зрялост една тогава, когато в цяла Европа се утвърди и една действена култура на демокрацията, произтичаща не само от ефективно функциониращи демократични институции, но и от дълбоки и необратими промени в съзнанието на хората. С други думи, когато демокрацията се превърне в състояние на съзнанието.

Демокрацията, разбира се, не може да бъде постигната веднъж завинаги. Тя би трябвало да бъде преоткривана и усвояване от всяко ново поколение, отново и отново отвоювана, достроявана и доусъвършенствана, или ако ми позволите да цитирам президента Вацлав Хавел, „демокрацията е никога неизпълнена във времето задача на човека, негов бекраен път”.

Едва тогава ние ще можем да говорим за наличието на общоевропейска демократична култура, иманентно следствие на която ще бъде и демократичната сигурност на всички народи и държави в Европа.

Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да определя приноса към доизграждане и утвърждаване на общоевропейската демократична култура като една от най-достойните задачи на нашата Организация на прага на 21 век. Защото тъкмо Съветът на Европа, който през 1999 година ще отбележи половинвековното си съществуване, би могъл да поеме ролята на архитект на общоевропейската демократична култура. И предстоящата среща на високо равнище през месец октомври би могла да формулира тази задача експлицитно и да я преведе в конкретен мандат на Съвета на Европа.

Като първа стъпка към приноса в тази посока бих искал да насоча вниманието ви към необходимостта от разширяване на дейността на СЕ в сферата на културата, включително в сферата на етиката, като от особена важност е усилията ни да се съсредоточат върху проблемите на възпитанието и образованието на хората в дух на уважение към основните ценности на демокрацията.

В този смисъл ще си позволя да изложа пред вас и своето виждане за демократичната култура като неделима част от общоевропейската културна идентичност. Цел на всяка клутура е не хомогенизирането, а хармонизирането. А една културна идентичност би могла да се развива и усъвършенства единствено в свободното пространство на една правова общност. В още по-голяма степен това се отнася до демократичната култура и демократичната културна идентичност.

Днес, в епохата на глобализация, на взаимно проникване, на вплитане в комуникационни мрежи, ние като че ли повече от всякога изпитваме необходимостта да запазим не само личната си и националната си ивентичност, но и идентичността си на европейци. Все повече се оформя т.нар. плуралистична идентичност, която ние би трябвало да защитим. Защото напуснем ли философските разсъждения и се обърнем с лице към реалността, ще видим как прекалено дословната, недемократична по своята същност идентичност стига понякога в извращенията си до фундаментализъм. Недопустимо е отстояването на подобна идентичност да става в свякакви средства, особено средства извън правното пространство и да стига до насилие. Признаването на другото, различното стои в основата на всяка една култура, в основата на всяка една цивилизация.

И тъкмо затова утвърждаването на общоевропейска демократична култура би трябвало да се превърне в основна наша цел, без чието постигане бъдеща обединена демократична Европа отново би останала само политическа утопия.

И в заключение, уважаеми госпожи и господа, отново ми позволете да се върна към идеята за обединена Европа.

Идеята за обединена Европа най-после е напът да се превърне в реалност. И нека вятърът на промяната бъде нашият попътен вятър!

Накрая бих искал да отправя към вас най-искрените си пожелания за плодотворна и успешна работа на Парламентарната асамблея в изпълнение на отговорните задачи, пред които е изправена нашата Организация в навечерието на третото хилядолетие.

Желая ви успешна работа и ви благодаря за вниманието!

 

Още речи от категорията

  • Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание. Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание.  

  • Обръщение към нацията на президента Петър Стоянов. Преди повече от четири години се заклех пред вас да се ръководя единствено от интересите на народа като президент на България и на всички българи. Сега сме пред прага на избори за нов парламент. Политическата ситуация е натоварена с много неясноти, а усещането за неяснота лесно може да се превърне в чувство за несигурност.  

  • Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски. Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски.  

  • Реч по случай 50-годишнината на НАТО, Вашингтон. Реч, произнесена от Президента Петър Стоянов във Вашингтон на 23 април 1999 г., по случай 50-та годишнина на НАТО  

  • Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет. Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет по време на международната конференция за демокрация, организирана по случай откриването на учебната година от Правния факултет.  

Вижте речи от

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.