Речи
Реч по случай 50-годишнината на НАТО, Вашингтон 23.04.1999
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
Трябваше да прелетя повече от 6000 мили от моята страна, която граничи с Югославия, за да дойда тук и да установя, че дори на срещата във Вашингтон „главният герой” е последният съществуващ комунистически диктатор на Балканите. Уви, темата за режима на Милошевич не може да бъде пренебрегната, понеже това, което става там, се случва в Европа и в края на ХХ век.
Тук във Вашингтон и в деня на 50-годишнината на НАТО обаче бих искал да се подхожда към тази тема от друг ъгъл и да се гледа на нея през призмата на мисията и отговорностите на Атлантическия Съюз.
През всичките тези години за нас в Източна Европа организацията на Северноатлантическия договор олицетворяваше всички онези ценности и стремежи, които разграничават света на свободния предприемчив човешки дух от наложения ни мрачен свят на комунизма.
Атлантическият дух надделя, Ялта е погребана и демократичният свят се разраства по мирен начин, сдобивайки се с нови пространства. Затова аз най-искрено поздравявам Полша, Чехия и Унгария за членството им. Успехът им в Алианса ще бъде и наш успех.
Приветстваме Плана за действие за ускорено приемане на кандидатстващите за членство страни, които отговарят на критериите, както и механизма на текущо наблюдение и редовно отчитане на постигнатия от кандидатите напредък.
През двете години след срещата в Мадрид България даде доказателства, че за нея атлантическата интеграция е основен приоритет. Приетата концепция за националната ни сигурност и отбранителната доктрина се основават изцяло на този приоритет. Реформата във въоръжените сили получи мощен тласък. Българският град Пловдив предложи да стане домакин на щаба на многонационалните мироопазващи сили в ЮИЕ и беше одобрен.
В духа на националните ни традиции на етническа търпимост България ратифицира конвенцията за правата на малцинствата на Съвета на Европа. Страната ни поддържа отлични отношения с всички свои съседи – с едно нещастно изключение. Не поради сръбския народ, а поради това, че режимът причини и на собствения си народ неизброими страдания и го опълчи срещу демократичния свят. Именни затова страната ни подкрепи още от самото начало действията на НАТО срещу режима на Милошевич.
Тук бих желал да заявя категорично: дори преди да стане пълноправен член на НАТО, България е твърдо решена да се придържа към принципите на атлантическа солидарност.
Твърдо съм убеден, че превръщането на страни като България, Словения, Румъния или Македония в пълноправни съюзници е основен елемент за стратегическия успех на НАТО в ЮИЕ.
Дами и господа,
Стратегията на НАТО за Балканите не може да бъде нищо друго освен интеграционна. Тя трябва да включва подкрепа за стремежа на демократичните страни в региона към икономическо и социално развитие.
Историческите аналогии могат често да бъдат подвеждащи, но не и когато говорим за Плана Маршал. Този кратък документ промени живота на няколкостотин милиона западноевропейци след Втората световна война. В резултат на това се роди атлантическата общност.
Днес тази общност ще покаже силата си, ако успее да гледа напред, през пламъците на войната и да види нашата част от Европа такава, каквато искаме да бъде, след като си отиде и последният комунистически диктатор.
Защото, дами и господа, инвестирайки в сигурността и икономическото развитие на ЮИЕ, демократичният свят всъщност инвестира в сигурността, стабилността и просперитета на обединена Европа!
Благодаря за вниманието!