A- A+ Принтирай

Речи

Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски 22.11.1999

Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски.

Добър вечер, скъпи приятели!

Благодаря ви, че сме заедно в тази вълнуваща вечер. Благодаря на организаторите на този митинг, на музикантите и изпълнителите, и на тези, които бяха на трибуната, и на онези, които тази вечер не бяха на трибуната, но през всичките тези десет години на демокрация ни подкрепяха и бяха неотменно с нас. Благодаря ви!

Уважаеми господин президент на САЩ, уважаеми господин министър председател, господин кмете, уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели! Преди десет години падна Берлинската стена - най-абсурдният материален признак на европейското разделение. Звукът от нейното рухване отекна и в хиляди български сърца. Затова, защото цяло едно поколение българи, жертва на ялтенското разделение на Европа, вече не вярваше, че някога в земния си живот ще дочака края на комунизма. А свободата не дойде даром за България. Комунизмът тук беше наложен с репресии и терор, които малко други източноевропейски страни познаваха. Хиляди убити с и без присъда и страданията на онези 185 000 българи, преминали през концлагерите на комунизма бяха цената, която нашата страна плати за нейното комунизиране. Преди въстанието в Унгария през 1956 година и преди "нежната революция" в Чехия през 1968 година. Само през изминалото столетие Европа позна няколко ужасни войни, видя възхода, но и падението на най-мракобесническата теория на фашизма. Но никога както след Втората световна война Европа не беше разделяна така категорично и така безпощадно на две системи - демократичният запад и комунистическият изток. За щастие на европейците, студената война никога не се превърна в гореща. Конкуренцията между двете системи беше върху мирния терен на съревнованието на технологии, на производителност на труда, на съизмерване на стандартите за спазване на човешките права и стандарт на живот. Това беше терен, на който комунизмът исторически беше призван да загуби. Днес, десет години след падането на Берлинската стена, нещата изглеждат наистина по-различно, отколкото през 1989 година. Всички ние, източноевропейците, преживели 45 години унизителен комунизъм, очаквахме промяната с такава надежда, с такава радост, че я натоварихме с повече очаквания, отколкото тя можеше да понесе. Днес ние, източноевропейците, трябва да признаем, че процесът на обединението на Европа се оказа по-труден, по-бавен и по-болезнен, отколкото си го представяхме, че реализирането на проекта за обединена Европа е едно колосално дело, което може би няма да е по силите само на едно поколение. Но тези десет години не бяха загубени, напротив. Затова, защото ние разбрахме, че процесът на обединение на Европа не е процес само политически, а е процес социален. Не е процес, който засяга само отношенията ни с държавите или преговорите на Европейския съюз (ЕС) със страните кандидатки, а е и вътрешно държавен процес на изграждане и усъвършенстване на демократично общество, на върховенство на закона, на солидна пазарна икономика със свободни правила. След студената война разбрахме, че мирът не е само липса на война. Мирът значи стопански растеж, усъвършенстване на човешката личност, свобода на човешката инициатива и, в крайна сметка, по-добър живот.

След конфликтите в Косово, когато България категорично застана на страната на демократичната общност, разбрахме, че съдбата на Югоизточна Европа зависи от инвестиции, съвместни инфраструктури и съвместни проекти. Но повече от това зависи от една демократична хомогенизация на нашия регион. А това значи, говорейки на своите различни езици, в отношенията помежду си да използваме един-единствен политически език - езика на демокрацията. Изповядвайки своите различни религии, в отношенията помежду си да използваме една и съща религия - религията на демократичните ценности. В отношенията между нашите държави да използваме едни и същи стандарти. Но едни и същи стандарти да използваме и по отношение на гражданите, които живеят в тези държави. Но най-главното, което научихме е, че независимо от трудностите и горчивините зад гърба ни, и независимо от препятствията, които стоят пред нас, това е пътят, който трябва да извървим до край, и ние ще го направим. Ние трябва да запазим своя кураж. Гражданите на Източна Европа не трябва да заменят очакванията и надеждите след вдигането на "желязната завеса" с разочарование и умора. А гражданите на Западна Европа не бива да заменят ентусиазма след падането на Берлинската стена с безразличие и егоизъм.

Уважаеми госпожи и господа, през всичките тези 45 години на противоборство между двете системи един народ и неговите правителства защитаваха неизменно ценностите на демокрацията - народът на САЩ и неговите президенти. Последният президент на САЩ - г-н Бил Клинтън, влезе в своя офис, когато вече студената война беше свършила. Но през всичките години на своето управление той непрекъснато с кураж и ентусиазъм, подкрепяше процесите в Източна Европа, насърчаваше и насърчава нас, източноевропейците, да изградим своите демократични институции, и в крайна сметка да се преборим за своето право на по-добър живот в една бъдеща обединена Европа. Благодаря ви, г-н президент, за това.

Затова, уважаеми госпожи и господа, аз приветствам с българското "добре дошъл" президентът на САЩ Уилям Джеферсън Клинтън. Добре дошли, мистър президент!

Още речи от категорията

  • Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание. Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание.  

  • Обръщение към нацията на президента Петър Стоянов. Преди повече от четири години се заклех пред вас да се ръководя единствено от интересите на народа като президент на България и на всички българи. Сега сме пред прага на избори за нов парламент. Политическата ситуация е натоварена с много неясноти, а усещането за неяснота лесно може да се превърне в чувство за несигурност.  

  • Реч по случай 50-годишнината на НАТО, Вашингтон. Реч, произнесена от Президента Петър Стоянов във Вашингтон на 23 април 1999 г., по случай 50-та годишнина на НАТО  

  • Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет. Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет по време на международната конференция за демокрация, организирана по случай откриването на учебната година от Правния факултет.  

  • Реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Изказване на президента на Република България Петър Стоянов пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург, 23 април 1997 г.  

Вижте речи от

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.