A- A+ Принтирай

Речи

Име: Конференция в Ню-Йоркския университет

Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет 22.09.1998

Реч на Петър Стоянов в Нюйоркския университет по време на международната конференция за демокрация, организирана по случай откриването на учебната година от Правния факултет.

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа,

 

Наскоро бях в Ялта. Изпълнен със страхотен трепет, седнах на крайчеца на историческата маса, на която преди половин век беше прекроена политическата карта на света. Отсреща ми беше един човек, когото много уважавам – президента на Грузия, господин Шеварнадзе. Вие знаете, той беше външен министър на Съветския съюз по времето, когато падна символът на Ялта – Берлинската стена. Казах му: как е възможно, в разстояние на 53 години, един грузинец да издигне стената, а друг да я разруши. Мъдрият човек само се усмихна тъжно.

 

Всъщност, падането на желязната завеса и разширяването на границите на демократична Европа стана по доста неочакван начин:

 

Нямаше война, нямаше завоюване на нови територии.

 

Победените в студената война бързаха да прегърнат победителите.

Странен на пръв поглед порив: та нали в досегашната история на човечеството победителите със сила задържаха наложеното от тях статукво.

 

Победените – ние, бързахме да се върнем в европейското демократично пространство, след като насила бяхме изтръгнати оттам. Това днес още кара победителите от студената война да се чувстват – понякога – несигурни и дори смутени от горещото ни желание да се интегрираме с тях.

 

Вън от привидното обаче събитията след Втората световна война имат своята неумолима логика:

 

Моята страна България беше съветизирана. Гражданите й, особено интелигенцията, приеха това изключително негативно. В нито една друга европейска страна репресиите срещу несъгласните с новия режим не бяха толкова жестоки. След съветската окупация в България официално са издадени 2618 смъртни присъди. Но по сведение на Марк Ертридж, специален пратеник на държавния секретар на Съединените щати, избитите са между 20 и 30 хиляди – включително тези без присъди. Преди 7 години тогавашният комунистически вътрешен министър докладва, че през концентрационните лагери след войната са преминали 184 360 българи, несъгласни с режима. При 7-милионно население!

 

Изводът е един: повече от 45 години поколението на моите родители беше обречено на комунизъм против неговото желание. Именно затова не съм съгласен, когато за България в миналото се говори като за „най-верния сателит” на бившия Съветски съюз. Това просто не е вярно. Не българите – както и останалите източноевропейци – участваха в политическото прекрояване на Европа след Втората световна война.

 

Затова днес нашите родители още се страхуват от възкресяването на „Синдрома Ялта”. Никой от тях не би искал нов каприз на историята да подмени суверенното желание на един народ да остане завинаги част от демократичното семейство на света.

 

Ние, по-младите, искаме от вас разбиране, съучастие и подкрепа да останем в това семейство.

 

През последните десет години България натрупа интересен политически опит. Тъкмо той ни прави едновременно оптимисти и реалисти. Ние преминахме през всички фази на посткомунистическия преход:

 

Веднага след падането на Желязната завеса бяхме в посткомунистическа еуфория. Струваше ни се, че най-лошото е зад гърба ни и че само за няколко години ще стигнем стандарта на Швейцария.

 

После, в началото на 90-те години, ни обхвана посткомунистическата носталгия. В нея ни върнаха първите трудности на реформата.

След това комунистите логично се върнаха на власт, а гражданите на България им отговориха с посткомунистическо бездействие. Реформите спряха. Започна тяхната имитация. Корупцията и инфлацията се състезаваха в неподозирани върхове. Икономическият растеж спря.

 

Сега България окончателно скъса с посткомунистическите си илюзии и разбра, че само радикалните реформи са горчивото, но единствено лекарство за дълго боледувалото ни общество.

Днес си позволявам да говоря за необратимост на демократичните процеси в моята страна. Аз вярвам в това, защото всички фази на посткомунистическия преход са зад гърба ни. Изминатият път е труден. Той ни имунизира не само против илюзиите, но и против нереалистичните надежди. Знаем какво ни чака. Този път ще извървим пътя докрай.

 

Ние имаме почти уникална политическа констелация:

 

Реформаторско правителство с абсолютно мнозинство в парламента, формирано дори само от собствената му партия, президент, който го подкрепя, обществено мнение, което ги разбира. За първи път от много години насам България може да планира действията си и да отговаря за тях.

 

Искаме нашата държава да е съвременна, развита, с устойчива и демократична политическа система, на основата на върховенството на закона. Искаме ефективно пазарно стопанство. Искаме България да бъде достоен и пълноправен член на Европейския съюз и НАТО. Работим за същата ценностна система. Активно допринасяме на свой ред за развитието и стабилността на Европа.

 

Всичките ни усилия в новия път се крепят на доверие. Но това е доверие на гражданите, което не бива да се пропилява с лека ръка. Демокрацията си възвърна територии, които беше отписала отдавна. Това са териториите на новото доверие.

 

Затова се обръщам към вас:

Инвестирайте в демокрацията и тя ще ви се отплати стократно.

Тук аз имам превдид не само икономическите инвестиции, които са особено важно. Говоря ви за инвестиции от солидарност и съпричастност.

 

Нали си спомняте плана Маршал? Той нахрани гладните, но и спаси стотици милиони хора за демокрацията и свободата.

 

Днешната криза в Русия нагледно показва колко уязвими са все още новите демократични пространства. Разбира се имам предвид евентуалния икономически и финансов срив и лошия имидж пред инвеститорите. Но дважди повече се страхувам за това как тази криза ще се отрази на цялостния демократичен процес в бившия Източен блок.

 

Няма съмнение в нашия цивилизационен избор. В желанието ни за европейска и атлантическа интеграция. Но би било непростима, историческа грешка повърхностните аналогии да затруднят усилията ни да си помогнем сами.

 

Затова днес ви казвам:

Необратимостта на нашия демократичен преход е не само наша отговорност. Тя е историческа отговорност на целия демократичен свят.

 

Благодаря за вниманието ви.

Още речи от категорията

  • Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание. Обръщение към нацията на Президента на Република България след изборите за 39-то Народно събрание.  

  • Обръщение към нацията на президента Петър Стоянов. Преди повече от четири години се заклех пред вас да се ръководя единствено от интересите на народа като президент на България и на всички българи. Сега сме пред прага на избори за нов парламент. Политическата ситуация е натоварена с много неясноти, а усещането за неяснота лесно може да се превърне в чувство за несигурност.  

  • Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски. Реч на президента на България Петър Стоянов при посрещането на Президента Клинтън на пл. Ал.Невски.  

  • Реч по случай 50-годишнината на НАТО, Вашингтон. Реч, произнесена от Президента Петър Стоянов във Вашингтон на 23 април 1999 г., по случай 50-та годишнина на НАТО  

  • Реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Изказване на президента на Република България Петър Стоянов пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург, 23 април 1997 г.  

Вижте речи от

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.