A- A+ Принтирай

Новини

Политически трусове 29.01.2014

Участие в предаването "Лице в лице", 27 януари 2014

Вижте интервюто

етър Стоянов – президент на Република България в периода 1997 - 2002 година, в интервю за предаването „Лице в лице” на бТВ

Водещ: „Лице в лице” с президента Петър Стоянов. Здравейте.
Петър Стоянов: Добър вечер.
Водещ: В началото на разговора ще ви прочета един текст, надявам се да го припознаете. „Да се търси конструктивния диалог и подход, самоцелното и безсмислено политическо противопоставяне, реваншизмът и безпочвените обвинения водят до дистанциране на хората от политическия елит. Този подход поражда недоверие към системата, към нейните институции.” Това е текстът, който публикувахте веднага след срещата на така наречените четиримата големи, четиримата президенти. Вярвате ли, че някой го е прочел, а камо ли някой да ви послуша като послание, това нещо, което вие сте произвели в публичното пространство?
Петър Стоянов: Ето, вие сте го прочели, но…
Водещ: Да. Аз го прочетох и на зрителите.
Водеща: Той го чете два път, и предния път го прочете. Той иска да се затвърди.
Петър Стоянов: … смисълът на този текст не е да произведе новина, нещо, което вие журналистите много обичате и няма как да стане това. Ние сме толкова различни. Между мен и господин Първанов разликите сигурно са на 90%. Имаме разлики с господин Желев, вероятно и с президента Плевнелиев.
Водещ: Но тук това ви обедини, нали?
Петър Стоянов: Този текст обаче и изобщо нашата среща, и аз затова без никакво колебание приех поканата на президента Плевнелиев, има една единствена цел – да покаже, даже, ако щете, да стимулира в България един нормален диалог. Ние можем да имаме крайно различни политически позиции, но вратите за едно нормално общуване никога не трябва да бъдат затваряни. И то, не защото един ден можем да правим безпринципни коалиции, най-малко имам предвид това, а това, защото политиците в цял свят, тези, които са класически противници, вечни противници общуват. На второ място, това, което аз мислех, че може да излезе като извод от тази среща е: Ние може да сме политически врагове до край, но това не означава, че сме лични противници до смърт. Ние все пак сме политици, ние не сме мафиоти. При нас няма вендета.
Водеща: Господин Стоянов, когато се събрахте говорихте ли си за това, което се случва? Ще ви кажа какво имам предвид. Българският президент Плевнелиев е атакуван страшно много, знаете, от много медии, от много политици, наричан е с най-ужасни имена. Господин Първанов, който по мое мнение беше галеник на медиите в своите два мандата, с много добро чувство, той в момента изживява истински потрес като слуша как го наричат, по какъв начин го наричат, как го оклеветяват. Говорите ли си за тези неща, за удара върху президента, за ударите срещу бившия президент?
Петър Стоянов: Да ви кажа честно…
Водеща: Стана ли дума за това между вас?
Петър Стоянов: … никога не очаквайте от мен да извадя детайли от един такъв разговор. Не защото сме говорили нещо много специално.
Водеща: Не, кажете да или не.
Петър Стоянов: А защото е лош тон.
Водеща: Да или не, говорихте ли за това?
Петър Стоянов: Не, не сме говорили за това. Но по принцип да знаете, лош тон е тази наша разточителна бъбривост, тази наша страхотна липса на конфиденциалност. Но от време на време политиците могат и да си кажат нещо, не за сметка на избирателите, разбира се, не за сметка на задкулисието, така наречено…
Водеща: Сега го казват задкулисие това.
Петър Стоянов: Но тук наистина говорихме за това, че трябва да се върне нормалният тон. Не забравяйте, датата беше 22 януари. Това е знакова дата, всеки български президент встъпва на тази дата в длъжност. Така че не очаквайте революционни декларации…
Водеща: Добре, да ви попитам така: съчувствате ли на Плевнелиев и Първанов, които по различни мотиви от различни групи, разбира се, и от медии, личности, политици са силно атакувани в момента?
Петър Стоянов: Вижте, в чисто човешки план аз съчувствам на всеки политик, когато критиката към него се превърне от политическа критика в долнопробна интригантска критика, която засяга и личното му достойнство, не дай Боже, и това на членовете не семейството му. Знам го прекрасно от собствен опит. Това е един долен метод, с който ни е крайно време да се разделим. Така че аз мога да имам абсолютно крайна оценка към политическите възгледи на г-н Първанов, знаете, ние сме като огъня и водата. Аз не приемам твърде много неща от неговите политически табиети, но го съчувствам тогава, когато някой го атакува чрез сина му, чрез съпругата му. Ами не е достойно това.
Водещ: А когато го атакуват като основател на АБВ, една формация, която сега ще излезе с алтернативна лява листа, как се чувствате?
Петър Стоянов: Там аз все още не съм много наясно, честно казано. Засега сякаш има едно усещане и го казвам, защото това не засяга само БСП, това засяга изобщо българската политическа класа, да я наречем условно така. Имам едно усещане, че в България всичко, което се прави, се прави не заради идеология, не заради идея, не заради защита на конкретния интерес, а заради определени личности. Значи, г-н Първанов е крупна личност в рамките на левицата. Там има още една личност – председателят на БСП И ПЕС. Остава усещането, че две големи личности са много за една партия. Това усещане е лошо, то не помага за оздравяването на българския политически живот, но АБВ прави първите си стъпки и е редно да ги оставим, дето се вика, какво могат.
Водеща: Обаче е труден май пътят на президента към политиката, вие го извървяхте този път и се опарихте ми се струва в желанието си да помогнете на СДС.
Петър Стоянов: Моят път беше друг.
Водеща: Добре, но пак връщане в реалната политика – това, което прави и Първанов.
Петър Стоянов: Аз бях кандардисван.
Водеща: Вероятно някой е кандардисвал и Първанов.
Петър Стоянов: Аз бях кандардисван да се върна в собствената си партия, аз се върнах и за една година поех лидерството на СДС, т.е. през ум не ми е минавало да цепя партията, да правя фракция, недай боже пък отделна партия. Не се опарих, този опит ми беше необходим да ви кажа честно, аз разбрах, че вече не мога да пораждам ентусиазъм, няма какво да се лъжем, видях, че аз съм трайно свързан с едно време, на което вече беше ударено клеймото на отрицанието и тук нямаха никакво значение моите лични качества, моето неучастие в приватизацията, казвам го това и се надявам да бъде прието, моята почтеност на политиката, оказа се, че това няма никакво значение, вече не можех да дам нищо на СДС, е, след като не мога, по-добре беше да направя крачка назад.
Водеща: Очаквате ли подобен път да изживее Първанов, такъв катарзис, какво е усещането? Имате инстинкт за политиката, много добре знам.
Водещ:И едно допълнение, виждам, че вие не възприемате неговата политика към разделяне на БСП, на лявото, на две части?
Петър Стоянов: Абе, не съм казал и това. 23 години се мъчим върху въпроса ще се социал-демократизира ли БСП. Аз наистина не знам опитите на г-н Първанов в тази посока ли са – да извадят БСП от това състояние на политическа шизофрения, разкрачени между паметниците в Правец и ценностите на Брюксел. Еднакво добре жонглират и с двете терминологии, еднакво добре стоят когато откриват паметник на Тодор Живков в Правец и разпалват посткомунистическа носталгия в своя монолитен електорат, еднакво добре стоят и в Брюксел - като почнат да говорят, ще речеш, че цял живот са се борили за европейски ценности и за НАТО.
Водеща: А между другото, понеже вие сте се занимавали с външната политика на страната и сега много пътувате, любопитна ми е вашата гледна точка към един от упреците към сегашната власт, не говоря само за кабинета, за президентство, говоря за цялата власт, че сме в някаква външнополитическа изолация, че у нас никой не идва, че никой не ни търси, че сме незначителни.
Петър Стоянов: Не, не сме, оставете тези крайни сценарии, не е така, разбира се, че не е така, ние самите правим всичко възможно тук от вътре да не изглеждаме сериозно, това е самата истина, ние самите не свикнахме… не разбрахме една проста истина – че да ругаеш политическия си противник вън от България е лош тон, това никой извън България няма да го разбере. Като ме питат навън – какво мислите, управлява г-н Станишев, той ми е класически противник, какво мислите за управлението в България, аз казвам – управлението в България е балансирано, аз се надявам, че те ще вървят още по-добре, имаме добра икономическа среда, инвеститорите са добре дошли да дойдат.
Водеща: Винаги ли така казвате? Това пречи ли или помага?
Петър Стоянов:Ами, така трябва да се говори. Това не го правя за г-н Станишев, правя го за България, но егоистично го правя и за себе си, защото иначе изпадам в положението на един празен бърборко, недоволник, който не е във властта и затова се стреми да наругае тези, които са. Не може така, трявба да има някакъв континюитет, трябва да има някаква предвидимост, че политиките в България следват една след друга, е, че има някакви лакатушения, но общата линия, проевропейската линия, привличане на чуждите инвестиции…
Водещ: Това засега не се забелязва обаче сред българските политици, обаче да ви попитам, тъй като идват избори, аз не ви питам вие дали ще гласувате и за кого ще гласувате, защото не е възпитано и не е културно, но няма ли да помогнете примерно на Реформаторския блок, днес прочетох, че Уесли Кларк е дошъл заради вас на конгреса на България без цензура, т.е. вие сега към кого се ориентирате точно.
Петър Стоянов: Днес и аз четох, това го правя много рядко, днес и аз се забих в интернет да прочета това и онова.
Водещ: Там голям дебат се получи заради вас.
Петър Стоянов: Вижте какво, аз нямам нищо общо с визитата на Уесли Кларк, това трябва да е съвсем ясно, като премислих, не сме се чували и не сме се виждали от началото на декември, това си е лично негова работа, лично негово решение и няма какво да го коментирам, но видях от къде идва тази дребна интрига – за съжаление от среди, които наричат себе си крайно десни, ултра сини и така нататък.

Водещ: Те ви заподозряха, така ли?
Петър Стоянов: Вижте, тази интрига докара до този хал цялата българска политическа класа и докара до тоя хал българската десница, тази интрига непрекъснато се върти, преди 13 години, че съм близък с троянския кон на СДС, със Симеон Сакскобурготски, защото тогава съм казал, какво беше, СДС-арите са разбити авари, тези, които лансираха интригата, напуснаха СДС, аз и до днес казвам – аз съм СДС-ар. Същото беше и с Бойко Борисов, аз съм човекът на Бойко Борисов, а те водели преговори за министерски кресла, това лицемерие и това интригантство ще ни убие, но като гледах тези сайтове се сетих нещо друго, аз почти не съм слушал изявленията на Николай Бареков във връзка с учредяването на новата партия, това, което пише той – в много голяма степен ми изглежда смислено.
Водещ: Кое точно.
Петър Стоянов: Ами, това, което казва той за демографията, обръщането на внимание на регионалните проблеми, обръщането на внимание на българските потребители, ами нека да го кажа направо, лидерите на традиционните български партии няма какво да се сърдят на Николай Бареков, те трябваше да направят това, което днес обещава да направи той.
Водещ: Не съзирате популизъм в него?
Петър Стоянов: Ами, сигурен съм, взехте ми думите от устата, че много хора ще си кажат – да де, ама това са само думи, обаче неговите привърженици ще ви кажат, дайте му възможност, пък да видим дали са само думи, нещата не са толкова прости, разбирате ли.
Водеща: Вие го подкрепяте, очевидно.
Петър Стоянов: Не, не, не, аз нито съм член на неговата партия…
Водещ: Е, има си хас да сте член на неговата партия.
Петър Стоянов: Нито даже до вчера проявявах интерес към това, но трябва да има известна обективност, това което ми направи хубаво впечатление, всъщност дребните интриганти ме накараха да прочета всички тези неща, това което ми направи хубаво впечатление, той говори с достойнство на хората, които са били по комунистическите лагери и затвори. И това е моя любима тема, ние не обръщаме внимание на това, ние се държим като дребни хитреци и нашите политически шарлатани и днес хихикат – какъв беше смисълът да правим като Унгария или като Чехия, да ни мачкат съветските танкове, ето, и ние влязохме в ЕС, и ние усвояваме фондове. Като казвам ние, говоря в първо лице, единствено число за тях, те ги усвояват фондовете, бившите противници и борци срещу капитализма…
Водещ: А кой трябваше да го направи това?
Петър Стоянов: Една широка средна класа. Та, жертвите на чехите и на унгарците не са отишли напразно, защото нацията създаде друг тип достойнство, създаде друг тип съпротивителни сили срещу дребните шмекери, друг тип отношение към бившата номенклатура, към бившите топ ченгета от ДС, които като цяло доминират икономическите и политическите процеси основно в България и на други места в Източна Европа и няма какво да се чудим тогава, че в Чехия, в Полша и в Унгария има съвсем друг тип морално-психологическа атмосфера. Някой ще ми каже – важна е икономиката, глупако. Това клише кой го прочете първи, до гуша ми дойде от него.
Водещ: Да, от време на време се прокрадва.
Петър Стоянов: Аз бих казал – важен е и моралът на нацията, глупако. Защото няма икономически растеж, ако нямаш споделени морални ценности.
Водещ: Има ли морални политици в момента, съзирате ли?
Петър Стоянов: Със сигурност има.
Водещ: Къде са?
Петър Стоянов: Противник съм на тази теза – всички политици са лоши, всички са корумпирани, тази теза обслужва единствено олигарсите, срещу които вносителите на тезата уж се борят, затова, защото ако унищожим в България политическата класа, ако утре няма нито един читав човек, който да се цани за политик, тогава вече кой ще управлява? Тогава само задкулисието ще управлява.
Водещ: Мисля, че този дефицит в България никога няма да бъде постигнат.
Петър Стоянов: Вижте, винаги ще има мераклии за министри в България, но колкото по-посредствен е един човек, колкото по-малка доза морал има, толкова по-лесно могат да му се дърпат конците, защото извинете, ние сме имали политици от сериозен калибър, на които не можеш да кажеш – виж, имаш ги тези 15 милиона, но ще пуснеш еди каква си концесия. Ето за това става въпрос и това е много важен въпрос. Аз и друг път съм говорил във вашето студио.
Водещ: Нищо не казахте обаче за Реформаторския блок и това мен ме притесни.
Петър Стоянов: Ами, аз вече казах, знаете, аз съм СДС-ар в онзи смисъл, който се влагаше по време на едномилионния митинг на Орлов мост и аз наистина няма да изоставя никога тези хора. Сега, в реформаторския блок текат трудни процеси, гледам и днес изявленията ми се струват доста противоречиви.
Водещ: Заради отношението към ГЕРБ ли?
Петър Стоянов: Ами, и отношението към ГЕРБ най-накрая трябва да бъде изяснено на горките, изтерзани десни симпатизанти. Те и до ден днешен не знаят ние всъщност отричаме ли ГЕРБ, политически опоненти, душмани ли сме на ГЕРБ или обратното. Хвърляме внимателно мостове, за да управляваме един ден заедно. Значи, с тази политическа двойственост, Реформаторският блок съвсем сигурно ще започне да отблъсква част от своите симпатизанти, разберете, по-добре е дори да имаш политика, дето да се възпреме от някой като грешена, да бъде оспорвана, нека така да кажа, но да е последователна. Липсата на последователност говори за липса на увереност.
Водещ: До май месец пак ще бъдете в България, предполагам, ще участвате в гласуването, ще гласувате ли за Европарламент?
Петър Стоянов: Аз почти винаги гледам да съм тук, да гласувам, защото това е важно.
Водещ: Аз сега като ви слушах не разбрах точно за кого ще гласувате. Не сте решил още?
Петър Стоянов: Не, бе, напротив, бе, как да не съм, аз ви казах, аз ще си отида от този свят като СДС-ар, това е без всякакво съмнение, ама се моля нашите СДС-ари да не ме разочароват прекалено много. Защото, дето се казва, и нашето търпение, търпението на най-верните гласоподаватели, ние сме гвардията, дето се казва, гвардията умира, но не се предава.

Още новини от категорията

  • 01.02.2014

    ОПРОВЕРЖЕНИЕ. Лично заявление от Петър Стоянов - 1 февруари 2014 г.  

  • 29.01.2014

    Аз съм седесар. Какво каза Петър Стоянов. Опорни точки. Запушване на устата - коментар на Георги Даскалов  

  • 15.10.2012

    Кражбата на "История славянобългарска" от Зографския манастир е дело на бившата ДС. Петър Стоянов пред БНР, 14.10.2012 г.: Кражбата на "История славянобългарска" от Зографския манастир е дело на бившата ДС  

  • 19.05.2012

    Петър Стоянов подчерта, че отказва да бъде въвлечен в интригите около разпадането на Синята коалиция. TV 7: Петър Стоянов от Виена  

  • 17.05.2012

    Много съм разочарован от това, което чувам. БНР, програма "Хоризонт"  

Вижте новини от

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.