Видео

След направеното от МБМД проучване за изминалия двадесетгодишен период, социологът и директорът на Института за социални изследвания и маркетинг Мира Радева анализира получените данни в студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа". Президентът с най-висок рейтинг през последните 20 години е Петър Стоянов, който изпълнил обещанието си България да влезе в НАТО. Това, според г–жа Радева, тогава звучало немислимо, а днес се приема за даденост. Най-одобряваният премиер, според изследването, е Бойко Борисов, а мнозинството от обществото днес е ориентирано в център-дясно от политическия спектър за сметка на левите симпатизанти.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛЕТА СТОЙЧЕВА

- Как са проведени проучванията, които направи МБМД за периода от последните двадесет години, колко години са събирани, кога са стартирали, какви хора са анкетирани?

- Става дума все пак за едни стандартни процедури. Тоест винаги имаме национално представителни извадки, които са варирали от 1000 до 1200 души, но никога не са спадали под 1000 души. Става дума за нашето съществуване през последните 20 години. Целият ни екип направи един огромен труд, голяма работа. Започнахме да си събираме стари данни, факсимилета да направим от статиите, които някога са излизали, някои ги имахме, други ги търсихме. През последните три години започнахме да обмисляме този проект, да трупаме информацията. Факт е, обаче, че ние намерихме на хартиени копия и най-първото ни изследване от 26 септември 1991 г. Изследването не е направено в момента. Става дума за един сравнителен рейтинг, който е реализиран с много точки във времето, да речем по отношение на един президентски мандат, той е петгодишен, по време на този мандат сме измервали доверие и недоверие всеки месец. Това е една средноаритметична на всички тези точки във времето на всеки президент, на всеки министър-председател.

- Това означава, че данните са абсолютно представителни.

- Да, разбира се. Рейтингът на президентите е мерен в периода на тяхното управление, т.е. в рамките на петгодишния мандат, и така са съпоставени различните президенти. Изключително интересно е, че Първанов в първия си мандат има рейтинг, абсолютно съпоставим с този на Желю Желев, който също е много популярна личност с положителен имидж.

- Но във втория му мандат рейтингът му пада.
 - Да, той става негативен, защото той излезе от онази функция на обединител, на държавен глава, с която хората свързваха президентската институция. Обликът на президентската институция, каквато очакват хората да я видят, е резултат от периода на Желю Желев.

- Вас лично изненада ли ви фактът, че президентът с най-високо доверие към него през последните 20 години е Петър Стоянов, който беше държавен глава в периода 1997 – 2001 г.?

- Аз винаги съм го знаела. Все пак не забравяйте, че тази книга, която е написана в публицистичен стил е и с много данни. Аз съм проследявала процесите, непрекъснато съм виждала тези данни.

- Смятате ли, че хората все още помнят приноса на Петър Стоянов, с който ще го запомнят и историци, и политици – това е разрешаване на кризата от 4 февруари 1997 г., позицията за Косово, той подаде молбата за членство в НАТО? Дали се помни това все още от хората?

- Голяма беше ролята на Петър Стоянов. Аз мисля, че хората едва ли ще си спомнят всичките тези подробности. Аз самата, когато се връщах към конкретните събития, си давах сметка колко много неща съм забравила, паметта пресява. Помним какво се случва днес, но забравяме неща, които са били от преди два месеца или оставаме с грешни впечатления. Наскоро ме питаха какво е отношението сега към ГЕРБ, те не започнаха ли да спадат. Казах им, че на последните избори те реализираха най-високият си брой подадени гласове доверие, откакто съществуват, т.е. имат повишаване на гласовете, при това върху по-ниска база, по малко гласували – на втория тур на президентските избори имам предвид. И те казаха – не, не е така. Казах им, че данните на ЦИК говорят точно това. Защо се получават тези разминавания? – Защото в медийната среда има непрекъснато внушения от различни посоки и в крайна сметка ние се губим в този хаос от факти.

- Казахте, че доверието в един президент е на база на много неща и доверие към институцията и доверие към личността.

- И исторически обстоятелства.

- На какво се дължи според вас това доверие към Петър Стоянов, което е над 68 %?

 - Той е личността, президентът, който е получил в една точка от времето най-високия, абсолютния рекорд, измерен от нас – 88 % - след връщане на мандата от г-н Добрев. Това беше на 4 февруари 1997 г., когато той върна мандата и отказа да състави втори кабинет на БСП и това даде точката за насрочване на предсрочни избори. Изследването ни от месец февруари измери за г-н Петър Стоянов 88 % рейтинг. Тогава България направи огромен исторически, повратен, цивилизационен избор. Това е повратен момент в българската история. Дотогава общественото мнение беше много колебливо.

- 42 % тогава са се определяли като ляво мислещи, след което днес Станишев е с най-ниското доверие.

- Не, трябва да ви коригирам малко. Искам да кажа, че това са несъпоставими неща.

- Как тълкувате тогава вие цифрите?

- В момента най-голяма е тежестта на центристки определящи се избиратели. Ние не сме ги питали за партии. Ние ги питаме – според вашите политически убеждения вие ще съпоставите оста ляво-дясно, като им даваме скали от 1 до 5. Като 0 е абсолютният център. И се оказва, че тогава в левия спектър на скалата са се определяли като леви избиратели, а не като симпатизанти на БСП, Тогава ляво мислещите избиратели са 42 %. Сега са 17 %. Това не е прост спад за Станишев, това е спад на ляво ориентираните избиратели. За сметка на това в момента имаме 47 %, които казват "ние сме симпатизанти на центъра". Тоест получило се е едно раздуване на центъра и притискане на полюсите. В същото време обаче се вижда много ясно ориентацията, която най-вече е център-дясно. Защото пък се увеличава дялът на хората, които се определят като дясномислещи спрямо онзи момент. До около 1/3, почти двойно.

- На какво се дължи това, според вас?

- Дължи се на това, че беше направен този цивилизационен избор в периода 1997-2001 г. Например сравнителните данни показват, че правителството на Иван Костов почти съперничи със сегашното правителство, което още не е завършило мандата си. Така че, нека да си даваме сметката – втората част от управлението е винаги по-тежката. Рейтингът започва по-стремително да спада. Нищо чудно правителството на Бойко Борисов да излезе с по-нисък рейтинг на края на мандата си. Този мандат не е приключил все още. Така или иначе те имат много добри позиции в момента. Това, което исках да кажа е, че имаме една ясна тенденция на център-дясно ориентирано общество. Това означава, че именно по време на мандата 1997 – 2001 г. обществото ни е претърпяло най-сериозната промяна и тя е била подкрепяна от избирателите.

- На това ли, според вас, се дължи голямото доверие към президента Петър Стоянов? Той беше първият, който заговори за ориентацията на България на Запад. Четиринадесет години по-късно виждаме, че все повече хора се ориентират на Запад. А тези, които се ориентират на Изток стават все по-малко, те стават малцинство.

- Нека да кажа исторически как стоят нещата. Факт е, че Петър Стоянов е първата политическа личност, която поставя и като цел на кампанията си интеграцията. Той обеща, че ако го изберем за президент, той ще направи страната членка на НАТО. Това беше изключително смела идея по онова време, защото обществото ни все още се колебаеше. Например 90-а година, според данни на НЦИОМ, 71 % искат да стане България членка на европейската икономическа общност, но 64 % казват да си останем членове на Варшавския договор. Разбирате ли колко противоречиво е било обществото. В този смисъл беше много важно, че Петър Стоянов каза ясно и точно – аз се ангажирам с еди какво си. Нека да кажа и един много интересен факт – за първи път думата НАТО и да станем членки на НАТО, се произнася във Великото Народно събрание от Мони Паси. И той, когато казва 90-та година, че България трябва да стане членка на НАТО, цялата зала му се смее, защото никой не вярва, че това е възможно. Неща, които са били немислими тогава, днес ги приемаме за даденост, сякаш някои хора не са се борили това да се случи.

- Сега пък премиерът Бойко Борисов е премиерът с най-високо доверие до момента. Това се дължи на факта, че хората се ориентирали, ГЕРБ определя себе си като дясноцентристка партия, или на неговата личност

- На всичко. Аз съм написала в статията, която е за ГЕРБ, озаглавила съм я „Дясна претенция, леви избиратели”, ГЕРБ са членове на ЕНП, безспорно са дясна партия, но по някакъв начин те и Бойко Борисов успяват да влязат под кожата на левите избиратели. Дори най-класическите леви симпатизанти харесват стила на Цветан Цветанов – нещо, което никак не се харесва от десните.

- А гласували ли са за ГЕРБ?

- Една част от тях гласуват, то затова толкова се е разраснал центърът. И затова, забележете сега, започват нови политически претенденти да се насочват към центъра, това е случаят Меглена Кунева.

- Как се разви общественото мнение по отношение на всичко, което се случва около нас? В книгата си казвате, че БВП се увеличил три пъти, но в същото време хората обедняват и се ориентират към центъра. Това са много интересни три явления взети заедно.

- Да, за съжаление икономическото развитие на България... от една страна не можем да кажем, че икономиката не се е развивала, много се говореше – всичко пропада, нямаме икономика – това не е вярно. За 20 години БВП на глава от населението се увеличил повече от 3 пъти, но за съжаление това национално богатство, от него са се възползвали само една много тясна прослойка, поради което средно регистрираната работна заплата остава в рамките на 422 долара, за да има съпоставимост, което на фона на инфлацията и всички останали неща, които са се случили, всъщност е практическо обедняване. Това е една огромна несправедливост, което предстои да се разрешава и моето мнение е, че липсата на достатъчно контролиращи механизми, възможности да се укриват доходи, разрастването на „сивия” сектор доведе до тази неравнопоставеност. В България все още несправедливостта, чисто икономическата несправедливост, е продукт на нашето управленско безхаберие. Декларирането на доходите не са прави – нито на равнище работодатели, нито на равнище работници. Всички предпочитат да укриват част от доходите си.

- А подкрепят ли хората сегашните реформи на ГЕРБ, включително и тези за изкарването на по-голямата част от икономиката на светло?

- Никъде по света цялата икономика не е 100 % на светло, но у нас дялът на скритата икономика е прекалено висок и това не може да стане без участието на всеки един работник. Това е целият проблем. Всеки един от нас, когато се опитва да скрие някаква част от доходите си - това е несправедливо разпределение в крайна сметка. Относно подкрепата – общо взето не бих казала, че всички се подкрепят, пенсионната реформа въобще не се подкрепя от голяма част от общественото мнение. ГЕРБ сега трябва да направят тази реформа, защото тя е абсолютно наложителна и колкото да е болезнена, сега е моментът да я реализират.