A- A+ Принтирай

Новини

Кой се страхува от служебния кабинет 13.03.2013

Петър Стоянов в интервю за предаването „Лице в лице” на бТВ, 26 февруари 2013 г.

Водещ: Ето ни сега лице в лице с президента Петър Стоянов, най-популярният политик през февруари 1997 година с феноменалните 91% доверие, измерено тогава, когато вие господин президент, назначихте също както това ще направи и Росен Плевнелиев – служебен кабинет. Обаче вашите колеги пък до преди половин час говореха за програмен кабинет, няма да се случи това. Преди малко каза твърдо Плевнелиев служебен кабинет. Защо беше това лутане и трябваше чак сега да бъде обявен от него служебният кабинет. Вие на чия страна сте по принцип?
Водеща: На кой кабинет на страната сте, така да се каже. 
Петър Стоянов: Аз мисля, че идеята за програмно правителство не е много сериозна идея. Поне по две причини, едната е чисто политическа. Тъй наречените програмни правителства в историята на България не са оставили блестящи политически спомени. Спомнете си, че такива тип правителства бяха това на Димитър Попов, негов член беше впрочем и Иван Костов беше член на това правителство. Той затова има спомен от програмните правителства. Другият програмен кабинет беше това на професор Беров. Програмни, защото бяха подкрепяни от различни политически сили да свършат определена работа.
Водеща: Там могат да се добавят още няколко определения за този…
Петър Стоянов: Така че българското общество няма блестящи спомени от програмните кабинети. Но освен това програмен кабинет няма как да бъде направен, защото той трябва да бъде подкрепен от 120 народни представители, макар и принадлежащи на различни политически сили. След като ГЕРБ и след като БСП казаха, че категорично не желаят да продължават животът на този парламент, няма кой да подкрепи подобен програмен кабинет. Така че въпросът с програмния кабинет според мен трябва да бъде изчерпан. Няма смисъл в този момент, който е наистина доста тежък за всички български граждани да ги натоварваме с хипотези, които са просто неизпълними. 
Водеща: Сега – опасна игра ли е за президента Плевнелиев?
Водещ: И очаквате ли той да направи такъв кабинет, какъвто вие направихте 1997 година –м силен, с авторитет, който да вземем мерки и да изкара държавата от тази криза, в която изпадна?
Петър Стоянов: Аз погледнах точно преди 10 минути изявлението на президента Плевнелиев. Трябва да кажа, че тази атмосфера на Консултативния съвет по национална сигурност и такова изражение на президента са ми много познати. Това вероятно е било моето изражение през 1997 година.
Водеща: Как изглеждаше според вас той сега – объркан, силен, смутен?
Петър Стоянов: Едва ли има друг човек в България, който би го разбрал повече от мен в този момент. В никакъв случай не изглеждаше объркан. Аз мисля, че в тази си поява, той изглеждаше по скоро угрижен, вглъбено угрижен, ако щете, мога да кажа отговорно угрижен. Това на мен ми направи впечатление. Нямаше тази негова характерна лъчезарна усмивка, както при други появявания. Президентът Плевнелиев е напълно наясно с отговорността, която легна на плещите му, неочаквана за него, неочаквана и за всички нас.
Водеща: Но мнозина се страхуват от президента Плевнелиев. Непрекъснато го предупреждават, какъв кабинет. При вас имаше ли подобно нещо? Предупреждаваха ли ви да не е този, да не е онзи, да не е от тази група, да не е от онази група? Нали разбирате той на какъв огън се пече и на колко удари е подложен?
Водещ: На братски огън е подложен.
Петър Стоянов: При мен ситуацията беше малко по-различна. Изобщо, да кажа веднага няма почти нищо общо между събитията през 1997 година и сегашните събития. Общото е само, че България е изправена пред драматичен избор. През 1997 година протестите траеха два месеца и половина, за да свалят едно правителство. Този път те свалиха правителството след два дни и половина. Тогава хората искат правителството да си отиде, сега част от протестиращите виждам, че искат правителството да не си ходи и парламентът да бъде съхранен. Става въпрос вече за различни неща.
Водеща: Имаше кауза тогава. Всички протестираха срещу едно правителство.
Петър Стоянов: Второ и според мен това е най-важното, тогава имаше алтернатива – СДС.
Водещ: Политическа.
Петър Стоянов: Политическа алтернатива. СДС по онова време почти не беше управлявал, с изключение на тази една година, управлението по време на Филип Димитров. Хората виждаха и това беше съвсем очевидно, в СДС, в едно ново, възродено СДС алтернатива. Този път страшното е, че почти няма българска политическа партия или български политически лидер, които да възбудят ентусиазъм у българските граждани. Аз видях чучела, които се горят. От два дни съм в България. И гледам от сутринта до вечерта едва ли не телевизия, чучела, на които бяха сложени плакатите на всички действащи български политици – та Бойко Борисов, та Станишев, та Иван Костов, та Ахмед Доган, та дори Меглена Кунева, която реално да не е била още във властта, макар че беше министър по времето на НДСВ. И това прави ситуацията в България доста по-тежка. Но понеже ме питахте за президента Плевнелиев, всички политици днес, всички български граждани трябва не просто да стискат палци, трябва да помогнат с каквото могат, защото Росен Плевнелиев е последната институционална преграда пред хаоса и разрухата на България.
Водещ: Той консултира ли се с вас – тези два дни, откакто сте в България? Дали ви се е обадил?
Петър Стоянов: Питате ме…
Водеща: Чухте ли се?
Петър Стоянов: Добре. Ще ви кажа – да, обади ми се.
Водеща: Какво му казахте?
Петър Стоянов: Нищо повече няма да ви кажа, защото хич не обичам този наш махленски манталитет – той ми се обади, той ми каза, ама аз му казах. Да, обади ми се. Говорихме много сериозно.
Водеща: Как звучеше извън камерите?
Петър Стоянов: Аз му влизам напълно в положението. Звучеше ми човек и това ми направи много хубаво впечатление. Звучеше ми като човек, който разбира мисията си и, който е готов да тръгне срещу стихиите, както се казва. Той вече няма друг избор. Той получи… Вижте то е много особено чувство, дай Боже никога повече в България да не се случва това, че хората протестират справедливо, това е друг въпрос. Но въпросът е, че политиците никога не трябва да докарват нещата до там, че да изведат толкова десетки хиляди на улицата. Но от друга страна пък, това в известен смисъл е невероятна школа и закаляване.
Водещ: И шанс.
Петър Стоянов: Не исках да кажа шанс, защото дай Боже такъв шанс да не ни…
Водеща: Тази роля никой не е отреждал на Плевнелиев. Той...
Петър Стоянов: Никой не е очаквал. 
Водеща: … не е очаквал, не е отреждал, не е допускал…
Петър Стоянов: Така че от тази гледна точка всички са длъжни да му помагат каквото могат, а не го правят да ви кажа честно. 
Водеща: А нарочно ли не го правят?
Петър Стоянов: Първо, ако има конкретни искания, молба за съвет към мен аз ще го направя съвсем категорично. И което е да го кажа малко самохвално, ще го направя без да искам нищо насреща.
Водеща: Това, че вие сте приятели си личи. Аз съм гледала ваши снимки, гледала съм ваши срещи. Усещам някакво приятелство.
Петър Стоянов: Претенциозно е да казвам, че сме били приятели. Никога не сме пили даже кафе. 
Водеща: Добре, приятелско отношение.
Петър Стоянов: Но аз го харесвам… 
Водеща: Но кой не го харесва Плевнелиев? Кой иска да му попречи? Аз нямам съмнение, че ако той по някакъв начин се обърне към вас вие ще го подкрепите, помогнете, поговорите.
Петър Стоянов: Въпросът не е дори в това кой го харесва и кой не го харесва.
Водеща: И в това е въпросът. 
Петър Стоянов: Доста преди хората да излязат на улицата на мен ми направи впечатление, че българските политици започнаха да проявяват един доста очебиен егоизъм. Казано по-просто на никой вече не му пука за България. Всички се интересуват от партиите си, а още повече сякаш и от собственото си оцеляване в партиите. Аз хванах последната реплика на един от вашите участници тук. Даде съвет лидерът на една партия да си отиде, но ако той беше продължил нямаше да сгреши. Един от начините да се освободим от тази негативно трупана политическа енергия е политическите партии да се освободят малко от част от политическите си елити. Повярвайте ми. Ще го кажа направо – има живот и извън политиката.
Водеща: Вие най-добре го знаете. 
Петър Стоянов: Аз загубих президентските избори, как и защо е въпрос на друг разговор. Преди 5 години се върнах в СДС, тогава сигурно 100 души дойдоха да ме канят, върнах се да спасяваме СДС. След една година си тръгнах, доброволно. Връчих ключовете от фондацията под аплодисментите на Националната конференция. Всъщност никой не ме гонил. 
Водеща: Но няма римейк в политиката, нали?
Петър Стоянов: Напуснах и парламента, доброволно. Можех да бъда още два месеца депутат, да ходя по един ден. Знаете ли защо напуснах? Не толкова, защото хората… не защото усетих враждебното настроение на хората. Никой не ми каза политик лапач слава Богу или политик крадец. Но усетих, че с присъствието си вече не мога да дам принадена стойност, нова стойност на СДС. Усетих, че с моето присъствие няма да родя повече ентусиазъм сред десните избиратели. Нямаше смисъл да стоя начело на партията, това го усетих просто.
Водеща: Вие говорите това, защото искате да предизвикате някого. Познавам ви, господин Стоянов, отдавна си говорим с вас. Кого предизвиквате с това, че старите политици нямат принадена стойност. 
Петър Стоянов: Не, никого конкретно не предизвиквам. Точно в момента няма никакво място за маньовър и за дребно заяждане. Честно ви казвам, редно е всички да проявят…
Водеща: Но хората мразят партиите, усещате ли? Мразят лидерите им, мразят лапачите, мразят корупцията, мразят подозрението, че те са там, за да ограбват.
Петър Стоянов: Партиите твърде много се персонализираха. Партиите вече почти не участват със своите програми и със своите идеи. Те участват в политическия живот със своите лица и със своите лидери. Нашите политически лидери, които стоят повече от 23 години някои от тях по партийните банки, в известен смисъл вече омръзнаха на хората. Дори да не бяха обвинявани в политически грехове, 23 години са много. Ахмед Доган си подаде оставката. Римският папа напусна престола.
Водеща: Да. След Доган и Римския папа…
Петър Стоянов: Мисля, че добра година е част от нашите политици също да кажат сбогом на политиката.
Водеща: Обаче вие кажете лесно ли наредихте своят кабинет? Кой ви диктуваше имената? Имаше ли човек, който стоеше до вас и ви диктуваше?

Петър Стоянов: В онова време всички бяха толкова.. точната дума е парализирани от страх. 
Водеща: И вие в суматоха се измъкнахте?
Водещ: Страх има и сега, г-н президент. И сега има страх.
Петър Стоянов: Истинският страх все още не е проникнал дълбоко в съзнанието на нашите политици. Протестите са от една седмица. Тогава бяха два месеца и половина.
Водеща: И много масови бяха тогава.
Петър Стоянов: И една искра можеше да стигне, това вече всички го разбраха, една искра довеждаше България до гражданска война. В онзи момент нямаше друга институция, разпуснат парламент, правителство в оставка. Никой не смееше, разбира се, да ми оказва натиск. Всички бяха изключително предпазливи с мен, защото усещаха, че единствената институция в България е президентът и трябва да се пази.
Водеща: Сам ли наредихте кабинета си?
Петър Стоянов: Не, аз бях почти убеден, че СДС във формулата ОДС, разбира се, ще спечели едни следващи избори. Аз направих консултации с Иван Костов и с цялото ръководство на СДС, мога да го кажа сега съвсем спокойно, за да им предложа - кои министри мислите, че ще заемат постове след като СДС спечели, за да ги обиграваме още сега. В интерес на истината те не ми предложиха повече от двама- трима, останалите бяха мое назначение. 
Водеща: Софиянски ваш избор ли беше?
Петър Стоянов: Да, разбира се. Стефан Софиянски беше мой избор. 
Водещ: Богомил Бонев ваш избор ли беше?
Петър Стоянов: Не, той си беше избор на СДС, защото той след това си стана и министър на вътрешните работи. Той беше един от хората, за които ми казаха - това ще е нашият министър на вътрешните работи, назначавам го. Аз се сетих, например, веднага ви казвам, за Иван Нейков. Обадих му се по телефона, той беше страшно изненадан. Викам: „Идвай, сменяш позицията от синдикален лидер ставаш министър.” Сетих се Емил Табаков, който стана министър на културата по онова време. И така. 
Водеща: А сега, според вас, кой ще нареди кабинета? На кого да се обади Плевнелиев? Кой ще спечели изборите?
Петър Стоянов: Президентът сам няма да може да нареди кабинета. 
Водеща: Това е ясно.
Петър Стоянов: Не защото няма капацитет, а защото колкото повече мнения има и в колкото повече гласове се вслуша, толкова по-добър избор ще има. И аз мисля, че той го знае, той не е егоцентричен човек в никакъв случай. Сега, въпросът е какви съветници оттук нататък да има. Значи, той трябва да пита доста хора, да се поогледа. 
Водеща: Много му е сложен балансът ми се струва.
Петър Стоянов: Няма да му е лесно.
Водещ: А и той не знае кой ще спечели изборите след два-три месеца. Това е големият проблем, нали?
Петър Стоянов: Аз мисля, че ако преди кризата Росен Плевнелиев все пак е имал някакви партийни съображения в главата, той е президент на ГЕРБ, в това няма никакви съмнения, нали…
Водеща: Но не е член на ГЕРБ, между другото.
Петър Стоянов: Няма никакво значение. Той беше избран от ГЕРБ и това той не може да не го помни и да не го знае. След протестите ми се струва, че неговата еманципация настъпи за няколко дни. Оттук нататък вече няма никакво значение кому дължиш нещо, ако изобщо дължиш. Оттук нататък има значение как и по какъв начин ще се спаси България. Това са много важните три дни на израстване на българския президент, на политическо израстване. 
Водещ: Президентът Росен Плевнелиев след като ви знае телефона, той, според мен, ще ви се обади пак тази седмица или началото на другата седмица. Аз съм убеден. 
Петър Стоянов: Освен ако си говорите по-често, отколкото ние двамата си говорим.
Водещ: Ако ви предложи служебен премиер, ще приемете ли?
Петър Стоянов: Не. 
Водещ: Категоричен ли сте?
Петър Стоянов: Абсолютно категоричен съм. Вече ви казах. Аз принадлежа на онова поколение от политици, чиито портрети хората горят като чучела по време на протестите си. Нескромно ще кажа, че никой не може да ме обвини в кражби, в политически пазарлъци срещу България. Но независимо от това, аз съм част от това поколение, аз съм част от изхабените политически лица на прехода. Няма никакъв смисъл Росен Плевнелиев са се натоварва с човек като мен.
Водещ: Това интервю не показва точно това, бих казал аз. Това си е мое лично мнение. Но тогава поне дайте съвет на този кабинет, когато бъде избран, какво трябва да направи, защото имате опит вече в подобна обстановка? Първите три-четири изключително важни стъпки, които трябва да предприеме новото правителство, така нареченият служебен кабинет?
Петър Стоянов: Очевидно е, че една от стъпките трябва да бъде свързана с енергетиката. Очевидно е, че Народното събрание ще продължи срока си, докато приеме някаква поправка на закона. Чух, че се говори за мораториума, тъй нареченият мораториум. Очевидно, че правителството трябва да се ангажира и с това. Има голяма разлика между бъдещото служебно правителство и правителството, назначено от мен. Правителството, назначено от мен, имаше поставени два, ама съвсем категорични приоритета и първият беше валутен борд, не забравяйте. Разликата между тогава и сега е тази – тогава се протестираше в условия на страхотна хиперинфлация. Днешните пет лева не се знаеше колко ще бъдат утре или вдругиден. Могат да станат един лев или 50 стотинки. Днес да отдадем и това на правителството, дължимото, днес има финансова стабилност. Един лев е един лев. Та тогава аз казах на служебното правителство две неща. Първото беше валутният борд, който въведохме с общи усилия и беше продължен от правителството на Иван Костов, разбира се. 
Водещ: Да, беше узаконен от парламента.
Петър Стоянов: И второто, молбата за приемане на България в НАТО, защото без НАТО, нямаше Европейски съюз. Това вече ми беше съвсем ясно. Днес няма толкова… стратегически приоритети няма да има бъдещото служебно правителство, защото това са стратегически приоритети. 
Водеща: Ама, има много конкретни приоритети. Кажете един от тях.
Водещ: Ще има икономически и социални.
Петър Стоянов: Ще има. Първото нещо, което трябва да направи служебното правителство, нека се застраховам, „много баби, хилаво дете”, сигурно в следващите дни всеки ще дава съвети на правителството и не ми се ще да бъде сред тях, но почти догаждам, че това, което ще се опита да направи правителството, е да предприеме някакви мерки за сваляне на социалното напрежение. И то да свали социалното напрежение не като мерки от преходен характер…
Водеща: Да свали тока, да даде някой лев.
Петър Стоянов: Но не като мерки от преходен характер, защото хората не са глупави, протестиращите, а и всички хора в България. Не да потуши временно пожара, хората да се приберат в къщи, пък след това ще видим. А да положи основите на някаква много категорична политика, наречете я, ако щете икономическа, ако щете социална политика, която да даде увереност на хората…
Водеща: Аз попитах и предните ни гости, г-н президент, извинявайте, че ви прекъснах, мислите ли, че това ще бъдат хора-камикадзета в този кабинет, които ще изгорят…
Водещ: … след три месеца само?
Петър Стоянов: Знаете ли, самият начин на мислене на всички у нас, в България, вече започва да става доста тревожен. Ето, въпросът, който ми задавате.
Водеща: Е хипертревожен. 
Петър Стоянов: Ще станат ли камикадзета? Ако един политик започне да мисли най-напред дали ще стане камикадзе, тоест, дали няма да загуби от това, че участва в политиката, по-добре да не се захваща с политика. Затова нашата политика е на този хал. Първата работа на нашенския политик като го назначиш или предложиш нещо е какво ще спечеля аз и какво ще загубя. Абе, дявол да го вземе, хайде този път да си помислим с какво можете да помогнете на България. Дума да няма, че част от хората, които ще участват в този кабинет, ще изгорят като бушони. Тоест, те трябва да са съвсем наясно, че в личен план ще има някаква саможертва. Защото това не е правителства, с което ще излезеш да се пъчиш, току-що ме избраха.
Водеща: Хич даже. 
Петър Стоянов: Това е правителство, което има да решава много горещи проблеми, ще срещне голяма съпротива.
Водеща: Експерти ли трябват, според вас?
Петър Стоянов: Веднага ви казвам какво трябва. В България имаме много талантливи хора. Това, което нямаме, е характери. Трябват характери. Те могат да бъдат намерени и сред политиците, и сред експертите. Ето, това е, ако мога да дам, някакъв съвет, скромен, на президента Плевнелиев. 
Водеща: Трябва ли здрава ръка да има този кабинет?
Петър Стоянов: Хора с характери. 
Водеща: Трябва ли здрава ръка да има този кабинет?
Петър Стоянов: И в този смисъл хора с характери. 
Водещ: За обществения съвет да ни кажете преди края. За този обществен съвет, който е идея на президента Плевнелиев, как го виждате вие? Как ще работи… 
Петър Стоянов: Честно казано, много не съм запознат, затова не искам да давам и много конкретни неща. Новината за опрелия пистолет в слепоочието на Доган, газов, разбира се, ме завари в Китай. След това стрелбата пред Съдебната палата ме завари…
Водещ: Сега понеже казвате за…
Водеща: Но двамата самозапалили се граждани ви завариха тук.
Водещ: Искам да кажа само една новина. Лютви Местан е казал, че директорът на Национална разузнавателна служба не е могъл да потвърди тезата на министър-председателя за атентат срещу Бойко Борисов с поръчител Ахмед Доган. Това е казал той веднага след Консултативния съвет при президента. Това е една новина от преди малко. Предполагам, че колегите от новините ще я продължат. 
Петър Стоянов: Хич не ми се коментира тази новина. Сто души ще я коментират около и след мен. Но веднага ви казвам друго. Нашите политици сякаш загубиха си, освен всичко друго, и инстинкта за самосъхранение. Абе, хората протестират и горят снимките на всички. Те продължават със своите лични войни, с което режат все повече клона, на който стои целият български политически елит. Това е странни просто.
Водещ: Ето, това са последни думи, с които мисля да завършваме. 
Петър Стоянов: Хората казват - всички си идете. Те продължават да дават аргументи в полза на протестиращите, че трябва да си отидат. Единият обвинява еди-кого-си в еди-що си, той му отвръща с едни-каква-си папка, в която имало еди-какви-си документи. Тази самоубийствена политика на българските политици, ако не престане, те нямат никакво бъдеще, нямат никакъв шанс.
Водещ: Благодаря ви, г-н президент. Благодаря ви за това интервю.
Петър Стоянов: Благодаря и аз.

Още новини от категорията

  • 18.02.2015

    18 години по-късно. Петър Стоянов за цената на мандата. Петър Стоянов пред БНТ, 4 февруари 2015 г.:
    За връщането на мандата, за истината и скритите факти, за цената на мандата. 18 години по-късно  

  • 23.05.2013

    Репортаж на БНТ от представянето на книгата за Петър Стоянов. Българска национална телевизия: Йордан Василев представи книгата си за президента Петър Стоянов  

  • 20.05.2013

    Излиза втора част на "Това се случи пред очите ми". Издателство "Изток-Запад" пуска втора част на книгата "Това се случи пред очите ми" с подзаглавие „България през мандата на президента Петър Стоянов”  

  • 19.05.2013

    Как Петър Стоянов върна на "Зограф" откраднатата от ДС Паисиева история. Откъс от книгата на Йордан Василев "Това се случи пред очите ми", публикуван във в. "24 часа".  

  • 15.05.2012

    Петър Стоянов с Бил Клинтън и Скорпиънс. В. "24 часа" за годишната среща на Центъра за глобален диалог и сътрудничество  

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.