A- A+ Принтирай

Новини

Източник: Снимка: В.Гилтяй

Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България 30.05.2013

П.Стоянов за в. "24 часа": Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България

- Г-н Стоянов, много време мина от 1997 г., когато вие бяхте президент, а БСП не успя да състави правителство. Сега БСП реализира мандата за управление с програмно правителство с премиер Пламен Орешарски. Какви са разликите с времето преди 16 г.?
- Всъщност има само една прилика – и правителството на СДС, и това правителство идват на власт след протести. Приликата обаче е само формална, защото онези протести бяха не само срещу хиперинфлацията, откраднатите български спестявания и надвисналата заплаха от липса на хляб. Протестите бяха нашата закъсняла Пражка пролет срещу българския комунизъм. Тяхното лице бяха младите, предприемчивите, студентите, интелигенцията. Онези протести родиха надеждата за скъсване с безсмисленото посткомунистическо лутане и в този смисъл дадоха много силна енергия на политическата сила, която след тях спечели изборите – СДС.
Тук е голямата разлика. Днешните протести не дадоха политическа енергия на партиите, които най-силно искаха да се отъждествят с тях – флагмана на опозицията БСП и нейния краен говорител “Атака”, въпреки че и двете партии със сигурност спечелиха нещо. 
След протестите от 1996-1997 г. на власт дойде партията, която спечели, и то с абсолютно мнозинство, изборите. След днешните протести на власт дойде, макар и в коалиция, партията, която загуби изборите, така че разликата между случилото се преди 16 г. и сега е фундаментална.
 

- Ще бъде ли стабилно правителството на Пламен Орешарски и парламентарното мнозинство на БСП и ДПС? Като имате предвид характеристиките на БСП , ДПС и ГЕРБ като партии, как могат да се развият нещата в парламента и политическия живот?
- Всъщност именно характеристиките на двете партии БСП и ДПС могат да опровергаят внушенията на политическите врачки, че това правителство ще има кратък живот. За разлика от другите две партии в парламента, и БСП, и ДПС са партии с история и традиции. И двете разчитат на електорат, който им е верен по един по-скоро ирационален, отколкото рационален начин – този електорат не може да бъде разочарован нито толкова лесно, нито толкова бързо, както, да речем, десните избиратели или избирателите на ГЕРБ. Депутатите и на БСП, и на ДПС са внимателно подбирани и проверени и не очаквам някой от тях да напусне новосформираното мнозинство. Допускам, че сред народните представители от
ГЕРБ и “Атака” по-лесно ще се намерят хора, склонни да напуснат парламентарните си групи и в определен момент да подкрепят мнозинството. Това обикновено става “в името на националните интереси”.

- Тоест смятате, че правителството на Орешарски може да има по-дълъг живот?
- Гласуването на кабинет на БСП и ДПС не може да направи щастлив нито един десен избирател и това е факт. Но трайните интереси на страната изискват правителството на Пламен Орешарски да е стабилно и да вдъхва доверие както на разколебаните български граждани, така и на чуждите инвеститори. Можеш да обичаш или да не обичаш Сергей Станишев, Бойко Борисов или Лютви Местан, но това е демокрацията, трябва да уважаваме и подкрепяме институциите си, защото успехите на всяко правителство са всъщност успехи на България. И обратно, провалът на всяко правителство се плаща от българските граждани, а не от лидерите на опозицията.
Аз бях крайно разочарован от предизборната кампания. Участниците в нея се държаха така, сякаш се готвят да управляват не своята, а чужда държава. Крайна, непремерена, дори разрушителна ярост, която уязвява не само политическия противник, но и създава един ужасяващ образ на България. Ето защо ще кажа и още нещо, което на пръв поглед може и да прозвучи еретично от моите уста: в интерес на България е новоизбраното правителство да управлява по-дълго – разбира се, ако не допусне някакъв особено голям провал. Защото при нашата оскъдна демократична култура провеждането на парламентарни избори всяка година би било гибелно. Ние не се състезаваме, за да представим най-добрите си страни и така да убедим хората да гласуват за нас, ние се сражаваме на живот и смърт и ако провеждаме всяка година "демократични” избори, камък върху камък няма да остане в България. А и какъв по-различен изборен резултат очакваме да получим например след шест месеца. Времето е крайно недостатъчно за появяване на нова десница и възпроизвеждането на днешното статукво ще бъде най-вероятният резултат.

- От каква програма за управление има нужда в момента България и ще успее ли това правителство да реализира такава?
- В момента България има нужда най-вече от спокойствие и разумен, балансиран тон в политиката и управлението. Ситуацията никак не е лека – министрите на Пламен Орешарски могат да си позволят да бъдат усмихнати само в деня на гласуването на кабинет. Самодоволството, което демонстрираха част от бившите министри на Бойко Борисов, днес ще бъде съвсем неуместно. Още по-малко – демонстрацията на реваншизъм по отношение на бившия кабинет на ГЕРБ. Най-важното, което има да доказва това правителство – че не е заложник на корпоративни и олигархични интереси. БСП и ДПС не трябва да забравят, че всъщност загубиха изборите и е уместна една по-голяма сдържаност в бъдещото им поведение. 
Политическото хлевоустие на някои от техните “остриета” по време и след изборите не буди симпатии, още по-малко въодушевление.

- Какво поведение очаквате от Бойко Борисов – на яростна или на конструктивна опозиция?
- По-лесно могат да отговорят на този въпрос хора, които са работили с него и познават политическия му характер. За съжаление, аз почти не го познавам – виждал съм го само два пъти като министър-председател, и двата пъти на международни форуми извън България, а най-близките хора от екипа и съветниците му съвсем не знам. Но както той, така и външният му министър Николай Младенов вече заявиха, че ще бъдат отговорна опозиция. Мисля, че от това и България, и ГЕРБ могат само да спечелят.

- Защо десницата изпадна от голямата политика? Чия е вината?
- Разговорът за българската десница най-после трябва да се проведе сериозно. След СДС много други партии бяха наричани от журналистите и простодушната публика “десни” просто защото те си избраха това име. Нито произходът и биографиите на лидерите им, а още по-малко действията им са десни. СДС беше първата и остана единствената партия, която получи не само електоралната подкрепа на дясно мислещите хора в България, но и тяхната любов и надежда – спомнете си митинга на Орлов мост през 1991 г. Но още при създаването му – и това днес е очевидно, дори в ръководството на партията имаше инфилтрирани хора със задача да направят от СДС удобна опозиция на новоименуваната Социалистическа партия. Това не се случваше дълго време единствено поради волята на нашите твърди симпатизанти и защото, слава Богу, в ръководството винаги имаше хора извън сценария. Седесарският дух се оказа твърде жилав. Тогава започна процесът на ликвидиране на СДС – чрез създаването на нови “десни проекти”, зад чиято примамлива реторика се криеха или лични мераци, 
щедро поощрявани от сценаристите на прехода, или откровени провокатори. За разлика от Полша, Чехия и Унгария в навечерието на прехода ние нямахме солидна антикомунистическа интелигенция. Част от създателите на СДС най-искрено вярваха, че неговата мисия е да осигури “социализъм с човешко лице”. Всъщност и днес повечето от лидерите на десните партии в България са фамилно или финансово обвързани с бившата комунистическа партия и това прави техния десен патос изкуствен и на моменти дори дразнещ. Някога Пушкин, възхитен от Гоголевата повест “Шинел”, възкликнал: “Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол.” Повечето днешни политически лидери и отляво, и отдясно биха могли да кажат: “Всички ние сме излезли изпод пардесюто на Андрей Луканов.”

- Ще се появи ли нова десница и откъде? Кой ще я води?
- Десницата такава, каквато я описах по-горе, съществува и сега. Най-гибелният ход, който днес може да предприеме, е да започне омръзналия на всички “процес на обединение” – тоест договаряне на лидерите (до един опротивели на публиката), за да се достигнат на следващите избори заветните 4 процента. Крайно време е да се разбере: битката за прескачане на парламентарната бариера не поражда никакъв ентусиазъм. За да се появи нова десница, е необходим нов, което значи критичен, прочит на последните 23 г., включително и времето на управление на СДС.

Още новини от категорията

  • 28.04.2015

    България е убедителен партньор. Петър Стоянов в "Денят започва", БНТ, 28 април 2015 г.  

  • 14.10.2013

    Основният проблем е как да преодолеем разделението на българската нация. Петър Стоянов в предаването "Лице в лице", bTV: "У нас са грешни и въпросите, и отговорите"  

  • 14.06.2013

    Няма партия на надеждата. П. Стоянов пред Нова ТВ: Няма партия на надеждата. Страната има нужда от правителство, което да управлява стабилно и по-дълго  

  • 03.12.2012

    Номинацията за конституционен съдия и политическите реакции. П. Стоянов във "Факторът Кошлуков", ТВ7: Реакцията на сините беше христоматиен пример за лицемерие  

  • 15.10.2012

    Интервю с журналиста Христо Христов по повод разследването му за кражбата на „История славянобългарска” от ДС от манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора. Президентът Петър Стоянов пред "Държавна сигурност.com": Истинските патриоти не са крадците и Държавна сигурност, а монасите опазили Паисиевата история повече от 200 години  

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.