A- A+ Принтирай

Новини

Основният проблем е как да преодолеем разделението на българската нация 14.10.2013

Петър Стоянов в предаването "Лице в лице", bTV: "У нас са грешни и въпросите, и отговорите"

Вижте цялото интервю

"Аз мисля, че се задават грешни въпроси и през последните три месеца, и през последните 23 години. Аз мисля, че основният проблем е как да преодолеем това разделение, което буквално разкъсва българската нация през последните 23 години. И това не е сладникав апел, който призовава Борисов и Станишев да седнат на една маса...''.

"Бъдещето на България зависи в най-голяма степен от реформирането на БСП. В основата на днешните протести не е само казусът Пеевски, а задкулисието, наглостта, с която се вземат политическите решения, начинът, по който България се управлява чрез подставени лица. И всеки умен човек разбира, че това не се дължи на 23-те години капитализъм, а се дължи на факта, че българският капитализъм е почти изцяло дирижиран от бившите величия на Българската комунистическа партия и в най-добрия случай, от техните деца. И тук не става дума даже за личности. Тук става въпрос за манталитет. Омразата беше сцеплението, което държеше комунистическия лагер жив, здрав и читав. ..Омразата беше последното убежище, в което се бяха скрили тогава комунистическите величия. Тази омраза като манталитет беше пренесена и в наше време. Ето това се случва в наше време.

Това е големия въпрос всъщност, и затова младите хора негодуват и питат: коя БСП ни управлява - бившите комунисти ли ни управляват или социал-демократите , които партнират на немските социал-демократи?

БСП за тези 23 години не успя нито веднъж да се извини за миналото, за това, което се случваше през онези 45 години, не успя да скъса пъпната си връв по никакъв начин и демонстрира едно поведение, чиято отличителна характеристика, за съжаление, е цинизмът".

"И няма защо да ми се сърдят тези днешни членове на БСП, които казват "ние не сме червени боклуци". Да, те вероятно не са. Вероятно техните биографии са чисти и те не са крадци, не са свързани с тази мафия, която унижава България и българския народ всеки ден. Но те трябва да разберат - ако те не променят тази партия, утре хората ще бъдат пак на улицата".

"Най-малко е моя работа да говоря за промяната на БСП. Аз съм един от много малкото десни лидери, който няма право да говори за БСП, понеже даже не съм бил партиен член, не съм подавал молба за членство в партията... И се гордея с това. Защото, когато чуя обичайните заявления: "Такова беше времето, трябваше да стана член на БКП тогава, за да имам кариера", аз все пак си мисля, че такова беше времето и за бай Илия Минев, който лежа колкото Нелсън Мандела в лагера, но не подписа декларация... По българските лагери лежаха хиляди хора. Тези хора никога не станаха герои, дори когато комунизмът си отиде.

Водещ: Г-н Президент, демокрацията ги смачка тези хора, те бяха изхвърлени от политиката съвсем съзнателно, защото бяха заплаха за новия политически елит.

П.Стоянов: Съвършено вярно. И не става въпрос за тяхната лична драма даже. Става въпрос за България, защото България имаше нужда от такива хора. България имаше нужда не от хора, които да могат да говорят красиво, а от хора, които имат характер. Ние, българите, имаме много таланти във всички области. Винаги това, което ни липсва, е характерът".

 

 


"Водеща: Да ви върна към един момент от Вашата кариера - неуспешният опит да станете член на Конституционния съд...

П.Стоянов: Ситуацията беше малко странна. Аз благодаря на ръководството на СДС, което ме издигна, смятайки, че в този момент моят опит, моите знания като юрист биха имали някакво значение за облика на Конституционния съд. Аз бях изключително раздвоен, да не кажа, че не ми се искаше да приема, защото имах твърде много международни ангажименти - за мен беше почти невъзможно да ги откажа. Но нека да бъдем честни - истината е, че моята кандидатура, предложена от СДС, нямаше как да мине, защото същият ден срещу нея възроптаха и Сергей Станишев, и говорителите на ДСБ. Един странен съюз..."

"Аз мисля, че дори и нашите протестиращи (а душата ми е с тях още от първия ден, децата ми бяха с тях) се вкрават умишлено в един коловоз, и това умишлено се поддържа - тезата, че единственият проблем в държавата е Делян Пеевски. И ви задавам един прост въпрос: ако КС беше взел обратно решение, или пък ако Делян Пеевски беше решил да напусне сам парламента... Питам - щяхме ли всички да въздъхнем облекчено и да кажем: най-после живеем в нормална държава, в свободна държава, която не е зависима от олигарси, в която политиката е прозрачна? Разбира се, че нямаше. Ние имаме много проблеми и някой непрекъснато ни набутва в един и същи улей, където се изразходва обществената енергия... И разбира се, втората посока, в която обществото съвсем умишлено е тласкано, е противопоставянето между народ и политици.

Водещ: Между народ и политици? Аз сутринта прочетох едно интервю с Камен Донев, в което е споменал с хубаво и Вашето име. Той казва: "Нашите политици никога няма да преживеят катарзис, тъй като те не обичат своя народ... Единствените хора, които познавам и които не отговарят на това описание, са президентът Желев и президентът Стоянов". Не обичат ли българските политици своя народ?

П.Стоянов: Последните 23 години ние се упражняваме в този вид реторика, създавайки едно изкуствено противоречие между "тъпите, алчни, бездушни и корумпирани политици" и "работливия, честен и почтен български народ. Нека да не казваме "народ", защото след Левски това понятие има съвсем друго значение, нека да казваме "общество"...

Това изкуствено създадено противопоставяне, което много често се подема дори от нашите протестиращи, всъщност обслужва единствено тези, срещу които те протестират, наричани от тях "олигарси".

Повтаряйки непрекъснато, че нашите политици са само тъпи, само корумпирани, незнаещи, непрофесионалисти и т.н., ние се обричаме в България да нямаме никога свестни политици. Много е просто - приемаме, че независимо от това тежко определение за нашата политическа класа, в България има и честни политици, които искат да работят за родината си. Ами как ще ги накарате тези хора да станат политици, когато жените и децата им се връщат вечер и казват: "Татко, верно ли е, че ти си тъп, непочтен и корумпиран?" Онзи човек, който е отишъл да работи за заплата, която в много случаи може да е по-малка от заплатата на един банков чиновник - с тази реторика ние в следващите години няма да намерим нито един свестен и почтен човек, който да влезе в политиката. В политиката ще влизат наистина само корумпирани, защото при положение, че го плюеш от сутрин до вечер, той ще си каже: "Ами те и без това ми казват, че см тъп и корумпиран, поне след тези 4 години да открадна каквото мога, а пък вие си бърборете колкото искате". Виждате ли колко е подла цялата тази ситуация.. Да твърдиш, че политиците са тъпи, а обществото е работливо и почтено, означава да лишиш нашето общество от така необходимата му самокритичност. Нашите политици се отражение на това общество. Техният морал, често пъти крадлив, е отражение на крадливия морал в нашето общество..."

"Нашето общество има нужда да изправи много слабости... Аз съм от 3 дни в България и два от тях прекарах в планината. Минерална вода, вафли, цигари до пътеката - политиците ли са виновни? Ами да почнем от най-простите неща. Да видим с какво сме заобиколени. Половината от нашите хора, които ругаят политиците, мечтаят да бъдат на тяхното място - не за да помогнат на отечеството си, а за да могат да крадат..."

"И още нещо. Ние си правим страшно лоша услуга, като поставяме политиката и политическото говорене в центъра на нашия живот, не само в последните три месеца, но и в последните 23 години. В центъра на нашия живот трябва да бъдат далеч по-стойностни неща. Например училището. Например вярата. Забележете, не казвам образованието, а казвам училището. Важно е да спечелим олимпиадата по математика, но два пъти по-въжно е да имаме училище с учители, които са уважавани от своите ученици, учители, които да им казват - не бий по-слабото си другарче, защото това е несправедливо, не му вземай вафлата... Това е национална кауза. И одеве казах вяра, не казах Църква. През последните години ние водим дебат само за Църквата - кой ще бъде следващият патриарх, кой ще наследи Варненската митрополия, в какви отношения сме с руския или вселенския патриарх. Ние нямаме време да водим разговор за вярата. Говорим за Църквата само като за институция, като за регалии, като за ритуали, но по-важното от това е вярата. Да можем да направим нашите хора вярващи, ама наистина вярващи, не набожни и не просто източно-православни, а да знаят, че като вярваш в Господа Бога това означава състрадание към по-слабия..."

"Водеща: Кажете, опасни ли са бежанците за националната ни сигурност?

П.Стоянов: Една силна държава, едно укрепнало общество с ценности, като състрадание, солидарност, никога не се плаши от такъв проблем".

Още новини от категорията

  • 28.04.2015

    България е убедителен партньор. Петър Стоянов в "Денят започва", БНТ, 28 април 2015 г.  

  • 14.06.2013

    Няма партия на надеждата. П. Стоянов пред Нова ТВ: Няма партия на надеждата. Страната има нужда от правителство, което да управлява стабилно и по-дълго  

  • 30.05.2013

    Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България. П.Стоянов за в. "24 часа": Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България  

  • 03.12.2012

    Номинацията за конституционен съдия и политическите реакции. П. Стоянов във "Факторът Кошлуков", ТВ7: Реакцията на сините беше христоматиен пример за лицемерие  

  • 15.10.2012

    Интервю с журналиста Христо Христов по повод разследването му за кражбата на „История славянобългарска” от ДС от манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора. Президентът Петър Стоянов пред "Държавна сигурност.com": Истинските патриоти не са крадците и Държавна сигурност, а монасите опазили Паисиевата история повече от 200 години  

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.