A- A+ Принтирай

Новини

Източник: Факторът Кошлуков

Номинацията за конституционен съдия и политическите реакции 03.12.2012

П. Стоянов във "Факторът Кошлуков", ТВ7: Реакцията на сините беше христоматиен пример за лицемерие

Водещ: Добре дошли в студиото.
Петър Стоянов: Добро утро.
Водещ: Благодаря ви, че приехте тази покана. Поводът е ясен – вашата номинация за член на Конституционния съд. Преди всичко искам да ви попитам очаквахте ли не, ще предизвикате такива дискусии, такива дебати, такава остра реакция?
Петър Стоянов: Честно казано, не. Аз съм се дистанцирал малко от българските политически нрави и поради тази причина изглежда съм започнал малко да ги идеализирам. Очаквах, разбира се, известна негативна реакция...
Водещ: От БСП може би.
Петър Стоянов: Всъщност негативната реакция от БСП беше единствената политически логична реакция. Сергей Станишев реагира първи и въпреки че не ме нападна по никакъв начин персонално, той провидя в мое лице, съвършено правилно, класически политически опонент, класически политически враг, така че неговата реакция беше единствено логична и очаквана. 
Водещ: Но, г-н Стоянов, бихте ли ми обяснили за мен не остава необяснимо, аз не мога да проумея, освен ако не става дума за някаква сделка, защо бивши ваши колеги, от Иван Костов до представители на ДСБ, депутати на СДС в парламента, се изказаха толкова остро срещу вашето предложение, срещу номинацията на Петър Стоянов за конституционен съдия?
Петър Стоянов: За да бъда честен, те се отнасяха доста предпазливо към моята скромна личност, общо взето, не чух крайни оценки, не чух краен негативизъм, но те нападнаха доста крайно процедурата, както те се изразиха, начина, по който е издигната тази кандидатура. Всъщност всички си спомняме, тяхното основно твърдение беше, че по този начин СДС става патерица на Бойко Борисов, че на практика издига кандидат, който ще бъде избран с гласовете на Бойко Борисов. 
Водещ: Г-н президент, позволете ми да ви прекъсна. ДСБ в момента има 5 депутата, те и портиер на парламента не могат да изберат. Когато предлагат Екатерина Михайлова за същото, за което ви предложиха вас, с чии гласове ще бъде избрана? Когато Мартин Димитров, бившият председател, помните го, по ваше време беше номиниран и стана лидер на СДС, е избран за шеф на комисия в парламента, с чии гласове е избран? С гласовете на баба ми? Как така двойният аршин работи? Значи за вас не можете да бъдете избрани с гласовете на ГЕРБ, но всички те могат да бъдат избрани.
Петър Стоянов: Вижте сега, ако стане моята личност, защото ще е крайно неудобно да коментирам себе си, моята номинация...
Водещ: Говорим за процедура за избор.
Петър Стоянов: ... аз мисля, че това беше христоматиен пример по политическо лицемерие. Не само Мартин Димитров, още един председател на комисия има Синята коалиция, това е Йордан Бакалов, избран също с гласовете на ГЕРБ. Нещо повече, председателите на комисии в Народното събрание са много по-зависими от ГЕРБ, отколкото един бъдещ член на Конституционния съд. Член на Конституционния съд се избира за 9 години, дето се казва, едва ли някой очаква следващите 9 години все Бойко Борисов да ни управлява. Така че член на Конституционния съд се еманципира може би в момента на избирането му. Докато един председател на комисия зависи всеки ден от мнозинството в тази комисия, а мнозинството е на ГЕРБ. Вие сте абсолютно прав. Когато ДСБ издигна Екатерина Михайлова, да бъда честен, един подходящ избор, достоен.
Водещ: Не коментираме лични качества, както и при вас.
Петър Стоянов: Достойна номинация, точно така. Естествено, че са разчитали на гласовете на ДСБ. Освен обаче фактическо лицемерие, ние сме изправени пред нещо, което разрушава ден след крехките устои на българската демокрация изобщо. Ние сме изправени институционално лицемерие. 
Водещ: Какво имате предвид?
Петър Стоянов: Когато един от маститите говорители на ДСБ обяви с апломб все едно че оповестява декларацията за независимост на Америка, каза: Ние от ДСБ няма да влезем в никакви договорки с Бойко Борисов за член на Конституционния съд, той всъщност излъга. Защо? Защото самата Конституция и законът принуждават политическите партии в парламента да влизат в договорки. Хайде, зарежете думата „договорки”, зад нея има сянка на съмнение, задкулисие и т.н., приемете консултации. Затова, защото след като законът задължава Народното събрание да избере член на Конституционния съд, няма как да стане без консултации. Дори една партия да има смазващо и абсолютно мнозинство, тя все пак трябва да се консултира с другите, когато избира такъв председател. И още нещо. Тъй като повторих думата „лицемерие” няколко пъти, но това ми направи много силно впечатление: разбра се след това изявление на ДСБ, че няма да влезе в никакви договорки, само един ден след това се разбра, че госпожа Михайлова е била в кабинета на г-н Борисов, за да се договарят, пардон, за да се консултират за нейната кандидатура. Което не е лошо. Така трябва да бъде, в парламента трябва да има някакъв диалог, когато става дума за сериозна институция, това е Конституционен съд.
Водещ: Това е едната страна на въпроса. Другата страна обаче, фактическата ситуация. След гафа с Марковска ГЕРБ понеже бяха наистина в светлината на прожектора цяла седмица, седмици наред заради тази номинация и проблемите с нея, направиха най-лесния ход за тях, който дойде като подарък от небето за СДС. Казаха вижте, предложете вие кандидат, поне знаем, че е десен, няма да е червен. Да, объркахме, сгафихме, за да сме чисти, искаме тази възможност за друг. Да имаш такъв шанс, защото нека да си говорим честно, г-н президент, при вас не става дума за член на Конституционния съд, вие бяхте естествения претендент за председател – с вашето минало, с вашата международна известност и връзка, с вашата позиция. Между Борис Велчев и вас щеше трудно, много трудно да се наложи кандидатурата на Борис Велчев за шеф на Конституционния съд. Вие бяхте не просто член, шеф. И да изпуснеш това, което политически е страшно важно, какви са мотивите? Нещо не ми е ясно. Не могат да са чак толкова глупави депутатите на ДСБ и на Синята коалиция. Това е огромно предателство.
Петър Стоянов: Още като ми се обадиха по телефона от СДС, аз бях наясно, че шансът да поема подобна номинация е изключително малък, да не кажа нищожен. Ангажиментите ми международните са вече толкова сериозни, че би трябвало да излъжа много хора, с които имаме общи проекти, те са за следващите две години и т.н., и т.н. Това би било също проява на крайна нелоялност. От друга страна обаче, не се отказва такова предложение, затова, защото може би малко наивно, ако щете, но като стар боен кон, когато чуе такъв зов, някои мои приятели казват, ти си единственият, който си готов да се хванеш на тази въдица „държавата има нужда от теб”, има някакъв тип криза, ако не може да се помогне, трябва поне да се помисли, не може да се откаже с лека ръка.
Водещ: Защо да е наивно, г-н президент, не е ли това ролята на всеки политик?
Петър Стоянов: Знаете ли, г-н Кошлуков, когато се отказах, мои приятели и много интелигентни, и категорично свързани с каузата на СДС от първия момент, ми се обадиха и ми казаха поздравяваме те или поздравяваме ви. Знаете какво се замислих? Те всъщност ме поздравяваха за това, че аз отказах да изпълня гражданския си дълг, че съм отказал да се боря за една много важна позиция. И ми стана даже малко чоглаво. Дотам ли я докарахме, в такава степен ли нашите институции са подложени на остракизъм, че поздравяваме всеки един, който е готов да се откаже да служи на България. Това означава, че ние не вярваме в най-важната си кауза.
Водещ: И в случая говорим за Конституционния съд.
Петър Стоянов: И в случая говорим за Конституционния съд, който е единственият неутрален орган, той не е партизиран, той е...
Водещ: За тези 20 години откакто е създаден, няма никакви съмнения в неговата работа, а пък начина, по който (...) номинациите, не са подлагани, под лупа не са гледани досега, това е една от стабилните институции, която контролира парламента. Защо ще ви поздравяват за възможността демократите в България да имат свой представител вътре? Защото другите са деца на политбюро, дайте да говорим честно.
Петър Стоянов: Никой не успя да разбере това. Малко преди да откажа, аз заминах, имах ангажименти извън България, срещнах се с много хора, те вече знаеха. Повечето от тях са приятели на България и са запознати с нашата обстановка. И въпреки това те ми задават въпроси, на които не можем, нито един смислен човек не може да даде отговор. Те казват нали вашата партия, която е най-старата демократическа партия в България, ви номинира. Казвам да. О, казват те, това, разбира се, е чест за всеки. Казват ми те, подкрепя ви другата дясна партия, също член на ЕНП, имат предвид ГЕРБ, казвам да. А третата дясна партия, която също е член на ЕНП, се възправят срещу това. Казвам да, защото смятат, че процедурата е нарушена. Добре, казват те, но дори да е нарушена, не е ли по-важно по същество какъв ще е резултатът, не е ли по-важно вие десницата да имате представител там? Това са въпроси, на които няма как да отговори един човек, който следва нормалната логика.
Водещ: Ще продължим по тази тема, но понеже тия процедурни хватки почват да ми идват в повече на мен самия. Кое му е нарушеното на процедурата? Правят се номинации в парламента, аз съм шеф партиен на мнозинството и казвам на една братска партия, сестринска, близка по идеология, дясна, вижте, обърква се нашата номинация, даваме ви възможност вие да номинирате. Който предложите, ваша работа. Ние ще го подкрепим в партньорство с вас, за да имаме достоен кандидат. Какво й е сбъркано на тая процедура? Не ви ли се струва, че е много тежко, аз написах една статия по темата и това го обявих като едно от най-тежките предателства, може би едно от най-тежките предателства на синята идея, на СДС. Ето това казват и наши зрители, нека да ги пуснем. Радослав Мирчев: „Какво ще каже за разпада на СДС и не му ли е мъчно, че партията с най-голяма мисия в българската политика се самоунищожи по този начин?” Това предателство, това разбиване на СДС е може би най-трагичното – изпуснахме поста шеф на Конституционния съд, не е ли така?
Петър Стоянов: Първо не ще се съглася с вас, това е най-голямото предателство по отношение на българската демократична кауза.
Водещ: Защо?
Петър Стоянов: Преди десет години се разигра подобен сценарий. Вече се сещате. Става дума за президентските избори, които аз загубих.
Водещ: Когато Костов каза, че вие не сте седесар.
Петър Стоянов: Тогава бяхме изправени пред аналогичен казус. Тогава и Иван Костов, и неговите най-ревностни глашатаи вдясно, и Явор Дачков, и Георги Коритаров, и д-р Николай Михайлов, твърдяха Петър Стоянов не е седесар, защото нарекъл седесарите разбити авари. Спомняте ли си тази нелепа история?
Водещ: Помня го, разбира се, да.
Петър Стоянов: Твърдият електорат на СДС беше дезорганзиран, допускам, че от 3 до 5 % от тях не са гласували. Разбрах го по-късно при обиколките си, хората ми споделяха как можахме, г-н президент, да се подведем. Истината е, че тези, които ме наричаха, че не съм седесар, напуснаха СДС-то. При това го напуснаха грозно. Отправиха към СДС едни от най-тежките обиди...
Водещ: За (...) клиентилизъм и корупция.
Петър Стоянов: ... Никой от напусналите СДС не е нападал по този начин Съюза на демократичните сили. Нито Бисеров, нито Софиянски, спомнете си. Направиха го точно Иван Костов и ДСБ. Тези, които ме обвиняваха, че не съм седесар и заради които загубихме изборите...
Водещ: Да, може би това беше най-тежкото предателство.
Петър Стоянов: ... след това напуснаха СДС. Аз и до ден днешен твърдя, в тази ситуация губеща за СДС, че ще гласувам отново за СДС. 
Водещ: Да, видях, че и Надежда Нейнски напуска СДС, обаче гаража на ОБО няма да го напуска засега, защото (...) е прекалено тежка. Подигравам се, разбирам реакцията ви, сигурно не ви е приятно. Но това са хора, които станаха милионери, които направи кариера, които са някои благодарение на СДС. И днес защо ще се, освен емоцията, освен личната вражда, освен мизантропството, не знам как да го дефинирам, трябва да има и нещо друго, г-н Стоянов.
Петър Стоянов: Ами, вижте, аз затова реагирах така, като споменахте имена, защото да бъда честен, депутатите, които всъщност са най-ревностни срещу тази номинация и които нека пак кажа, не ме нападнаха в персонален план, това трябва да се отчете, разбира се, са ми по-близки, да бъда честен, през годините отколкото днешното ръководство на СДС. Защото и с Надежда Нейнскси, и с Димо Гяуров, ако щете, и ако с Йордан Бакалов...
Водещ: Чакайте, чакайте, малко, прощавайте, че ви прекъсвам. Димо Гяуров може да бъде назначен от Първанов за посланик в Будапеща, това не е сделка, процедурата не е объркана, обаче ако вие сте предложен за конституционен съдия, тогава вие сте сделка с ГЕРБ и (...), това казват.
Петър Стоянов: Не искайте от мен да коментирам този тип поведение. Аз даже мисля, че несправедливо така се нахвърлиха много хора и върху Борис Велчев, защото човекът е вън от играта, в крайна сметка има своите лични качества и не може непрекъснато да се връщаме на това, че дядо му е бил член на политбюро.
Водещ: Не, оценяваме ги по достойнство.
Петър Стоянов: Разбирам ви, но искам да бъдем по-търпими в тези отношения. Но какво искам да кажа? Склонен съм да допусна, че депутатите от СДС, които отказаха тази номинация, го правят от принципни съображения. Аз не мога да ги разбера в никакъв случай, но съм склонен да допусна...
Водещ: Принципи, по кои принципи?
Петър Стоянов: Склонен съм да допусна, че те имат някакви свои принципи, неразбрани за мнозинството от седесарите. Но твърдя, че въз основа на тези принципи формират своето поведение. Тук има обаче нещо друго. Дори и да има някакви принципи, това са хора, които дължат всичко на СДС в тоя живот. Няколко пъти народни представители, евродепутати. Можеш да отстояваш принципно...
Водещ: Нямат пропуск. Иван Костови и Пирински и Ахмед Доган са от 23 години в парламента.
Петър Стоянов: Можеш да отстояваш принципите си и без да демонстрираш такова ожесточение към собствената си партия. Аз не мога да разбера, честно казано, и тази група български интелектуалци, които използвайки ситуацията, в която се намира СДС, не пропускат случай да хвърлят камък по СДС. Това е СДС, идеята, която преди 20 години помните много добре ни увлече всички нас, и то ни увлече по един много естествен начин. В този смисъл огромната част от българите продължават седесари в душата си. Може да не гласуват за СДС.
Водещ: Абсолютно съм съгласен.
Петър Стоянов: Но е съвършено несправедливо да се отнасяме по този начин в момента, в който СДС е в сравнително слаба позиция, да хвърляме и ние камъни по СДС, за да кажем видите ли, в СДС останаха хора, които, нарекоха ги даже глупави. Е, не бяха глупави, когато ви номинираха за народни представители и за евродепутати, сега са глупави.
Водещ: Тия депутати, дето са вътре благодарение на това, че излезли от СДС, да, сега вече определиха цялото СДС като глупави. Да, вие сте прав. През цялото това време тези хора са разбивали СДС, напуснаха СДС, обвиниха го във всичко. Днес обаче продължават тази битка.
Петър Стоянов: Не само битка, прощавайте, че аз ви прекъсвам този път. Мисля, че те нанесоха изключително тежък удар върху репутацията на СДС и могат наистина да се гордеят с тази си постъпка. Защото никой не може да нанесе удар по една партия, както ударът отвътре, както хората отвътре. Когато твоите хора те ударят. Такъв беше ударът, когато Костов нанесе, председателят на една партия каза тази партия е клиентилистка, духът напусна тялото. Ако го беше казал Георги Първанов, хората щяха да кажат, ами, да, комунист е, напада ги несправедливо. Но когато го каже човек отвътре, това вече много болезнено. От тази гледна точка мисля, че тяхната постъпка от политическа гледна точка е много тежко укорима. Да правиш фракция в СДС, както сполучливо забеляза един бивш координатор, стар седесар, каза винаги когато СДС направи опит да се еманципира от Иван Костов, Надежда Михайлова и Ваньо Шарков правят фракция. В името на демокрацията, разбира се. Друг един пловдивски седесар написа един нелош коментар, всъщност много хубав коментар, публикува го в „24 часа” и каза следното: Абе, каза, тук непрекъснато идват и Иван Костов, и Надежда Михайлова, и Димо Гяуров...
Водещ: Нейнска вече.
Петър Стоянов: И казва, аз ги посрещам и те непрекъснато се кълнат в името на единството. И казва имаше ли по-добър повод за единството от подкрепата на Петър Стоянов? Сега, вярно, той е пловдивчанин и малко локално-патриотично ме подкрепя, но казва: ето го...
Водещ: Но вие сте бил президент на България, издигнат от СДС, лидер на СДС.
Петър Стоянов: Той казва най-просто: имаше ли нещо по-естествено от това всички да подкрепим Петър Стоянов. Ето ти обединението на Синята коалиция отново. Ето, заставаме зад някаква наша идея и зад някаква наша кауза, зад стария си президент.
Водещ: Понеже пускаме зрителите от Фейсбук, веднага ще ви задам един въпрос и се връщаме на темата. Ето го: Александър Пешев: „Смятате ли да се върнете в политиката и ако да, по какъв начин?”
Петър Стоянов: Не, не смятам, аз мисля, че моето време наистина мина. Това ми връщане, този опит за връщане не беше връщане в политиката. Конституционният съд е съвършено друг орган. И една дума за Конституционния съд, понеже малко хора разбират това. Един председател на Конституционния съд е толкова важен, колкото един президент, повярвайте ми. Той може за 9 години да остане абсолютно анонимен, това означава, че демокрацията в България върви плавно, гладко и така. Но не дай Боже, когато има политически турболенции в смутни, драматични времена, един председател на Конституционен съд и самият Конституционен съд могат да изиграят решаваща роля, това може да се случи веднъж...
Водещ: Вие го знаете най-добре, защото сте имали отношения с Конституционния съд.
Петър Стоянов: Същото е с българския президент. Един български президент може да изкара мандата си великолепно, раздавайки ордени, дай Боже, на всички български президенти да се случва това, това означава, че демокрацията си фунционира като един смазан механизъм. Но на 4 февруари например България нямаше власт, нямаше парламент, 1997 г., нямаше Министерски съвет, президентът, сиреч аз, беше призван да решава кризата и да полага основите на една нова държавност. Това си го спомняте.
Водещ: Много добре.
Петър Стоянов: Така че фигурата на член или на председател на Конституционния съд е много важна, тя не бива да се подценява. Но на въпроса ви, не, няма да се връщам в политиката, не.
Водещ: Още един въпрос на зрители, към който и аз искам да добавя нещо. Ето го и него: Таня Младенова: „Мислите ли, че фразата „Кажи си, Иване” ви струваше мястото в Конституционния съд?” Ще отговорите директно н а нашата зрителка предполагам, но искам да ви попитам още нещо. Мислите ли, че както каза Румен Леонидов, бяхме една битка комунизъм-антикомунизъм. Вие не сте комунист, баща ви е лежал в концлагер и вие сте от антикомунистическо семейство. Сред тези хора, които са в парламента, няма нито един антикомунист, всички са кандидати, професори по политикономика, като самият Иван Костов, Димо Гяуров да не забравяме, когато беше шеф на разведката. Не казвам нищо лошо. Както казва Милован Джилас, да, имат право да се променят. С Петко Симеонов сме говорили. И знам колко трудно е да преживееш сталинизма, да си вярвал в един вожд, после да разбереш ужасите. Това е процес. Всеки има правото на промяна. Но не се ли страхуват малко, освен личната вражда, както каза зрителката, от това, че вие сте последното лице, което не е свързано с партията, в редиците на (...)?
Петър Стоянов: Ами, може и да е така. Г-н Йордан Василев беше написал един текст „Петър Стоянов е като бяла врана в българската политика. Левите не го обичат, защото им е класически политически враг, а десните не го обичат, защото не произхожда от среди като техните.” Нещо такова беше написал той. Защото им напомня, че в България освен хората, които се наричат десни политици, има хора, които са били истински антикомунисти, които са лежали по лагери и по затвори и които опровергават нелепата теза „такова беше времето”. Да кажеш някому, чакай, ти до вчера беше член на партията, кандидатстваше в същата партия, той казва такова беше времето. Но в същото това време бай Илия Милев, знаем прекрасно, излежа повече от 20 години в затвора. В същото това време много хора излежаха в затвора години наред, отстоявайки някакви идеали.
Водещ: Не, времето е винаги едно и също, пролет, лято, есен, зима. Няма друго време. Човекът и неговите...
Петър Стоянов: Тук големият проблем, г-н Кошлуков, е, да хванем един голям проблем в нашия разговор, да избегнем от моята личност, тук големият проблем е, че говорейки по този начин, времето беше такова, ние всъщност развращаваме политическите нрави и през следващите години, ние възпитаваме и нашите деца в такъв тип опортюнизъм.
Водещ: И цинизъм.
Петър Стоянов: И цинизъм. Да се нагаждат към времето, да не бъдат свободни, да нямат свободата да изразяват своето мнение, независимо какво ще им струва това.
Водещ: Защото моралът винаги е личен, той не е с времето, той е твой. Или си честен, или крадеш, или крадеш, или не. Времето не ни пречи.
Петър Стоянов: Аз мисля, че в посткомунистическа България имахме по-голяма нужда от примерите на хората, които отстояваха своите възгледи по затворите, по концлагерите и т.н.
Водещ: Г-н Стоянов....
Петър Стоянов: Защото това измива и нашето лице на най-верен комунистически сателит през тези 45 години

Водещ: В такъв случай как ще обясните, г-н президент, че тези хора не останаха, а ето виждаме тези, които ви нападнаха при номинацията, са сини, те твърдят, че са антикомунисти, те всичките казват, че са врагове на БСП, и сега ще изберат...
Петър Стоянов: Г-н Кошлуков...
Водещ: ... Не коментирам човека, Борис Велчев ще стане председател на Конституционния съд благодарение на тях
Петър Стоянов: Тъжната истина е, че България има няколко десни партии и нито една от тях не е антикомунистическа. Те се пазят от антикомунизма вероятно по няколко причини. Предполагам, че така най-приемливата за всички би била да не отблъснат някакъв тип електорат. Те не можаха да схванат за всичките 22 години, че антикомунизмът, както и антифашизмът са двата стълба, върху които се крепи днешната европейска цивилизация. Антифашизмът и антикомунизмът.
Водещ: Точно така.
Петър Стоянов: Нещо друго, голяма част от тях използват почти истерична антикомунистическа реторика. Но има пропаст между реторика и действие. Ето за това става въпрос. Този тип политическо лицемерие в крайна сметка отвращава и голяма част от българските избиратели. Те изкупуват своето минало с крайна антикомунистическа реторика, която наистина нанася вреда, откровено казано…
Водещ: Защото се опитват да пренапишат биографиите си със задна дата.
Петър Стоянов: Да, и защото винаги по този начин сплотяват редиците на БСП, които казват виж какви имате отсреща. Нескромно казано, за тези 22 години да сте чули от мен реплика като да избием комунистите или да ги пратим в Сибир, ами това е абсолютно глупаво. 
Водещ: Разбира се.
Петър Стоянов: Да не кажа, че след всичките тези почти 1 млн. комунисти, които бяха в България или 700 хил. Има и почтени хора, има много свестни хора. Има хора, на които трябва да се разчита.
Водещ: Когато канцлера /…/ го питат веднага след това /…/ процеси защо все пак взима хора от нацистката партия в управлението на младата Германия след това – той казва: защото имаше много членове, от къде да ги взема другаде. Винаги аз приемам, че…. 
Петър Стоянов: Такъв въпрос у нас няма как да бъде зададен. При нас няма как да питаме защо все пак вземате. При нас въпросът трябва да бъде защо не вземете и други, извън комунистическата партия.
Водещ: Вижте какво казва друга наша зрителка, нека да го пуснем. Камелия Аврамова, да е жив и здрав и да работи за България, навън още не сме дорасли да ценим бившите си президенти. Ползвам въпросът, за да попитам – ако имаме президент, който е бил издигнат от СДС, лидер на СДС, с международен опит. Вие работите по много проекти от Бил Клинтън пред центъра за глобален диалог във Виена, през инициативите, които правите в цял свят. С тези инициативи и връзки сте може би един от качествените политиците на страната. Ако имаме шанс да ви имаме в Конституционния съд защо го пропускаме, защо не го ценим? Защо хората правят този манталитет и ви казват браво, че се отказа? Вие казахте, че от делегитимирането на институциите… не вярваме на никой, махай ги тях.

Петър Стоянов: Задавате изключително същностен въпрос. Това е същностният въпрос. Дали аз съм бил номиниран или не – не е толкова важно, никой не е незаменим да речем. Но същностния въпрос е, че у нас се докарахме дотам хората да изпитват крайно недоверие към своите институции. Повярвайте ми това не е случаен процес. Този процес не се дължи само на политическа глупащина 
Водещ: Казвате, че някой го насърчава?
Петър Стоянов: Разбира се. Този процес не се дължи само на политическо късогледство и на политическа глупащина. От този процес имат интерес само онези, които през всичките 22 години в България ловят риба в мътна вода, които негласно без да са публични личности, без да се явяват на избори. Без да бъдат критикувани, защото те стоят в сянката, които негласно чрез своите огромни пари могат да контролират и политическите, и медийните процеси в България. Да бъда честен – не днешното ръководство на СДС да ме простят представителите на синята интелигенция, но не днешното ръководство на СДС доведе партията на този хал. 
Водещ: Точно така.
Петър Стоянов: Партията беше доведена на този хал в момента на най-голямата си сила, когато имаше абсолютно мнозинство, когато имаше доброжелателно настроена съдебна власт, нека да го кажа така, и когато имаше президент в мое лице. Партията тогава беше призвана и това се случва сигурно на хиляда години веднъж, някога изобщо не се случва – да извърши приватизацията. Да извърши тази огромна трансформация на милиарди от държавни в частни ръце. От това как щеше да бъде извършена приватизацията…
Водещ: Зависи бъдещето…
Петър Стоянов: Щяха да зависят всичките години след това. Ако ние бяхме извършили приватизацията тъй, че да създадем средна класа, която да е базово почтена към принципите на СДС, към принципите на демокрацията, към България – това означава, че ние щяхме да имаме и двете телевизии след като загубихме властта, щяхме да имаме и един-два вестника и щяхме да имаме база. Ние чрез приватизацията всъщност раздадохме националното богатство изключително в ръцете на хора приближени на посветените кръгове от бившата комунистическа номенклатура и на Държавна сигурност. Това вече е ясно. Аз мисля, че тогава беше нанесен най-сериозният удар срещу СДС. Тъй че аргументите на хора като мен срещу Иван Костов не са базирани на лична основа, аз никога не съм се карал с Иван Костов. А не съм се карал по една проста причина – не съм вземал участие в приватизацията, нямаше за какво да се караме.
Водещ: Абсолютно вярно.
Петър Стоянов: Моето несъгласие с него е съвършено принципно. Никой през последните 10-15 години не говори за приватизацията. Говори се за всичко друго – досиета, лустрации и така нататък. Това са разбира се болезнени и важни теми, но те са субсидиарни теми повярвайте ми, по отношение на приватизацията. Защото дори когато правихме Закона за лустрацията, който аз подписах независимо от лъжите, които се разпространяват днес им казах нещо, което помня и досега. Този закон никога няма да проработи, Конституционният съд го отмени. Чрез този закон хвърляте прах в очите на хората по една единствена причина, за да поддържате антикомунистическата си фасада, зад която правим приватизацията така казах аз, както Луканов би я направил. 
Водещ: Това го казахте тогава?
Петър Стоянов: Да, да разбира се. Това го казах тогава.
Водещ: Ето още едно мнение на зрител, има интерес към вашето гостуване. Румяна Каршалъкова, всъщност цялата случка /…/ направи услуга на СДС. Всеки и /…/ от сърце седесарят видя кой колко струва най-после. Така че може би вие бяхте катализаторът, а може би и лакмусът за пореден път, а това да видим кое колко струва. Вие казвате, че вашата номинация не е важна. Да, сигурно няма незаменими хора и друг ще стане конституционен съдия, със сигурност. Даже и знаме кой ще бъде, но това показа неистова реакция, неистова. Говорейки за това вие тръгнахте, прегледахте миналото казахте, че приватизацията е в основата. Има ли изход, можем ли да преодолеем това състояние към момента. Какъв е пътят напред?
Петър Стоянов: Аз виждам, че СДС например е в много тежка ситуация. Няма да скрия, че ръководството допуска също редица грешки. Но ще бъда съвсем честен с вас.
Водещ: От PR и медийна точка не искаме да ги коментирам даже. Костов с пет човека ги размаза.
Петър Стоянов: Моите симпатии са на тяхна страна затова, защото виждам че срещу себе си имат противник, който е много по-добре обучен, който е много по-опитен, който разполага с много по-солиден ресурс и финансов, и медиен ресурс. На този фон неопитността, дори грешките на хората от СДС започват да ми изглеждат по-симпатични…
Водещ: За кой противник говорите?
Петър Стоянов: Имам предвид хората около Иван Костов и ДСБ.
Водещ: Разбирате ли докъде сме се докарали? Противопоставянето вече не е срещу БСП. Битката е… основният враг на сините стана Иван Костов.
Петър Стоянов: Целият проблем е там в тази дребнава битка. Да бъде наложен ДСБ като единствена автентична партия и да бъде унищожено СДС…
Водещ: Но те са прави. Ако бъде унищожено СДС една част от гласовете ще отиде при тях.
Петър Стоянов: Аз не съм сигурен, че са много прави, защото мисля, че и техният авторитет се разлюля. Аз мисля, че ДСБ привличаше симпатии до момента, в който можеше да декларира, че може да сме малко, но сме единствени и сме безкомпромисни. А всъщност за каква безкомпромисност става въпрос, когато една година преди изборите те твърдяха, че Бойко Борисов е мутра и не знам си какво още.
Водещ: След това казаха, че…
Петър Стоянов: Един месец преди изборите като им замириса на власт казаха, че в името на синия проект ще направят заедно коалицията, даже бяха подредени министерските кресла. Това аз го зная разбира се от първа ръка.
Водещ: И аз го знам също. 
Петър Стоянов: Твърдяха, че СДС е изгубило духът си – банда клиентеристи, когато видяха че не могат да влязат сами в парламента се събраха отново със СДС. 
Водещ: Духът се е върнал. Това да не е лампата на Аладин, търкаш идва дух – дали оставаш или няма да оставаш. Това става смешна история вече.
Петър Стоянов: Всичко това отне ореолът на безкомпромисна партия. Тя си се представя като една малка партия, която търси всевъзможни начини да оцелее.
Водещ: Не искам да влизам.. пак казвам. Разбираш, всеки човек има право на промяна и Майкъл Джексън от негър може да стане бял, ама му трябва време, не става за един ден. Но винаги съм се чудел как хора, които очевидно са ползвали облагите на предишната власт, били са близки до номенклатурата. Разбрали са какво е станало, станали са демократи. Пълното право имат да променят възгледите си. Днес обаче толкова яростно нападат не комунистите, а вас. 
Петър Стоянов: Аз мисля, че Сергей Станишев направи много лоша услуга на тази част от българската десница, която скочи срещу СДС и срещу мен, защото в същия ден Сергей Станишев направи изказване, което е много подобно на това, което направиха те. Постави ги в неловко положение, но като казахте комунисти и комунизъм…
Водещ: Съвсем комунистически звучат декларациите им. Не бива да приемаме ние да се опълчим срещу врагът. Какво не бива да приемаш, става въпрос за член на Конституционния съд и той е Петър Стоянов предложен, кое не ти е ясно? Половината депутати казаха, че не са знаели, не били чули името. Кое име не знаеш? Ако не знаеш Петър Стоянов ходи се беси с въже „версаче”. Поне имаш пари от заплатата за скъпо въже.
Петър Стоянов: Две неща според мен си струва да бъдат отбелязани. Дори да приемем, че имало уговорка. Казвам да приемем, след това ще кажа още две изречения. Между СДС и ГЕРБ. Дори да приемем, че тази кандидатура, а тя иначе няма как да се реализира, ще се реализира с гласовете на ГЕРБ. Добре бе, излъжете ГЕРБ. Бъдете веднъж по-умни от Бойко Борисов. Ако той ви дава възможност да издигнете дясна кандидатура, хайде не проявявайте чак такава политическа гнусливост на фона на всичко, което сте направили досега.
Водещ: Със същата гнусливост те самите са вътре шефове на комисия, предлагат кандидатурите своите, казахме го. 
Петър Стоянов: И второ да ви кажа направо. Никаква договорка нямаше с ГЕРБ и Бойко Борисов. Ако имаше договорка, то е много просто. Първо нещата щяха да бъдат изиграни далеч, далеч по-фино, както става след истинска договорка. Аз с Бойко Борисов не съм се виждал, уверявам ви аз не зная къде е неговият офис.
Водещ: Защо да имате договорка? Аз съм шеф на СДС, предлагат ми заради гафът на мнозинството да мога да издигна човек на важен пост. Ще ви потърся.
Петър Стоянов: Аз даже мисля, че и Бойко Борисов беше изненадан от издигането на моята кандидатура.
Водещ: Със сигурност.
Петър Стоянов: Аз съм убеден, че мнозинството на ГЕРБ също беше изненадано…
Водещ: Те реагираха доста колебливо, забелязахте ли?
Петър Стоянов: Да бъда честен не забелязах никакъв ентусиазъм у ГЕРБ. /…/ ако имаха предписание от своя лидер да скочат и да кажат Петър Стоянов е човекът, който ние ще подкрепим. Не – там имаше пълно разколебаване.
Водещ: Ако ми позволите един коментар, малко навлизаме в по-дълбоки води отколкото е редно за събота сутрин. След като Плевнелиев номерира Борис Велчев, което е нормална политическа сделка и договорка, искам да го кажа ясно. Да – бившият главен прокурор е добре да бъде предложил президентът за Конституционния съд. Освобождава постът, ще назначат нов, така се прави в цял свят. Качествените политици не ги изхвърляш на бунището, а ги ползваш. Борис Велчев има опит натрупан. Но когато номинацията на Велчев е на Плевнелиев на ГЕРБ, вашето влизане обърква пасиансът с шефа… на мисля, че те са очаквали той да стане по-лесно шеф на Конституционния съд.
Петър Стоянов: Позволете ми да не влизам в тази хипотеза, защото хич не ми отива. Но когато става въпрос пак комунисти и комунизъм, искам веднага да кажа – никога не съм обичал комунизмът. Винаги съм смятал, че комунизмът е човеконенавистническа система и че върна България толкова назад, и че разврати обществените нрави и за в бъдеще, че ние сигурно още 20 години ще трябва да се справяме с тези последици. Цинизмът беше характерната черта на комунизма преди да си отиде и се превърна в характерна черта на посткомунизма сега. Но това не означава да се мразят хората, които са били членове на БКП. 
Водещ: Напротив, не. Не знам дали знаете, че
Петър Стоянов: Вие имате сходна съдба и затова трябва да признаем, че и в най-тежките комунистически времена е имало комунисти-членове на партията, които са били далеч по-човечни към нас.
Водещ: Един от моите близки приятели е внукът на Тодор Живков – Тошко Славков, това е факт.
Петър Стоянов: Това не знаех.
Водещ: Да, да. Но казвайки за това една американска политоложка го дефинира още по-добре. Тя казва – когато сваляхме комунизмът ние мислехме, че ще строим върху руините на комунизма. Оказа се, че строим с руините на комунизма. Така че с тези блокови остатъци дълго време ще живеем напред – лицемерието, фалшът, нихилизма, политическият цинизъм, който е най-страшен. Пълното неверие в системата, не само в институциите. Едно последно изявление, по-скоро въпрос към вас на нашите зрители, пускаме ги винаги. Юлиян Димитров, на цялата политическа класа в България й липсва идеология. Би ли се ангажирал като идеолог на демократичната среда у нас? Бихте ли работили вече във вашите фондации, в качеството си на бивш президент, в посока да се изгради точно тази антидот – противоотровата на комунистическото наследство, идеологическото наследство?
Петър Стоянов: Знаете ли, на мен вече ми остана да правя само това и ми отива да правя само това. Съвсем очевидно е, че в политиката не мога да се върна вече в каквото и да е качество и не бива. Но на всичко отгоре да бъда честен, аз все повече се чувствам част от едно малцинство. Все по-малко разбирам неща, за които всички наоколо твърдят, че били очевидни. Както било очевидна нарушената процедура по издигането на член на Конституционния съд. Но в началото бях леко смутен, че съм част от едно малцинство. Днес си мисля, че лека полека признанието на това малцинство е лека полека, крачка по крачка спокойно, без омраза. Да изразява своето становище гласно, упорито. В известен смисъл дори да го натрапва когато трябва на зрителите, защото нашето малцинство не е агресивно на всичко отгоре. На нас ни е много по-сложно даже да имаме и медийни изяви, да споделяме това, което мислим. Но аз съм убеден, че това е бъдещето. Оттук нататък времето трябва да говори за нас. Само времето, нищо друго. 
Водещ: За мен беше чест това гостуване, господин президент. Благодаря ви, че дойдохте в студиото.
Петър Стоянов: Удоволствието беше за мен. Благодаря ви и аз.

Още новини от категорията

  • 28.04.2015

    България е убедителен партньор. Петър Стоянов в "Денят започва", БНТ, 28 април 2015 г.  

  • 14.10.2013

    Основният проблем е как да преодолеем разделението на българската нация. Петър Стоянов в предаването "Лице в лице", bTV: "У нас са грешни и въпросите, и отговорите"  

  • 14.06.2013

    Няма партия на надеждата. П. Стоянов пред Нова ТВ: Няма партия на надеждата. Страната има нужда от правителство, което да управлява стабилно и по-дълго  

  • 30.05.2013

    Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България. П.Стоянов за в. "24 часа": Успехите на всяко правителство са всъщност успехи за България  

  • 15.10.2012

    Интервю с журналиста Христо Христов по повод разследването му за кражбата на „История славянобългарска” от ДС от манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора. Президентът Петър Стоянов пред "Държавна сигурност.com": Истинските патриоти не са крадците и Държавна сигурност, а монасите опазили Паисиевата история повече от 200 години  

Права за ползване Затвори

Всички права запазени. Съдържането на този сайт може да се ползва само ако не се променя нищо по него и се цитира източникът му с активен линк към оригинала.